За стихотворението „Молитва“ от Атанас Далчев

Атанас Далчев

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Ще започна отзад напред, дори не с финала, а с датата след него. Стихотворението „Молитва“ е написано през 1927 година. Не е отбелязан месецът.

Атанас Далчев е роден през юни 1904. Детството му минава в Цариград, Солун, Дедеагач, до пристигането на семейството му в София през 1914. Преживява двете балкански и Първата световна война. Завършва гимназия, после става студент. През 1926 година излиза от печат първата му стихосбирка. През 1927 завършва успешно Философия и Педагогика в Софийския университет, след това заминава за седем месеца в Италия при брат си и там слуша лекции по история на изкуството. Има приятели и съмишленици, които се занимават с литература и изкуство. Участвал е в литературния кръг „Стрелец“ от основаването чак до разпадането му през същата 1927 година. Негови стихотворения са публикувани в повечето литературни издания.
И той ако каже, че не е преживял нищо!

Поинтересувах се и прочетох всичко това в биографията му, защото се замислих какво дава основание на едно момче на 23 години да пише с толкова голямо самочувствие (ура, аз не съм като другите). Запитах се също дали тази самоувереност не е привидна. Дали пък не става дума за притеснение и смущение (уви, аз не съм като другите).

На 23 години човек е много силен и много крехък. Образованието му дава оръжия, който той едва удържа в ръцете си, като двуметровия железен меч в гръцкия археологически музей, който видях веднъж, и се зачудих колко ли висок войн го е носил (вдигал, замахвал, нападал е и се е защитавал с него).
Аз не помня.

Има още

„Тихи години“ и „Започни да живееш, Клоуи Браун“

За „Тихи години“, Алена Морнщайнова

„Тихи години“ съдържа разяждащата отрова на мълчанието

За „Започни да живееш, Клоуи Браун“ от Талиа Хибърт

Любовна история, разказана с неприлична лекота

Спретнат пакет от четири статии за интересни книги

Програмата напоследък много се сгъсти с пътувания, срещи, гости, тържества и плетки (да), и миналата седмица пропуснах да сложа връзки към статиите в „Сега“, така че ето ги, общо четири, последните за месец октомври.

За „Всички погубени места“ от Джон Бойн

Историята на всеки загинал в Холокоста си струва да бъде разказана

За „Утринно море“ от Маргарет Мацантини

Два погледа към съдбата на мигрантите от Италия и Либия

За „Спомен за гората“ от Дамир Каракаш

Мечтите и страховете на детството в „Спомен за гората“

За „Да се учим, ако сме тъй благословени“ от Беки Чеймбърс

За знанието и въображението, които ни отвеждат надалеч

„Животът е тълковен речник“ и „Тома Неверни“

Миналата седмица писах за две хубави книги.
Първата е на новата книга на скъпата на сърцето ми Веселина Седларска „Животът е тълковен речник“

Веселина Седларска съставя тълковен речник на тъгата

Втората статия е от норвежеца Атле Нес: „Тома Неверни: Роман за Караваджо“

Караваджо е Галилео на платното в биографичен роман

„Орисниците“

Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там.
Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат.
А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това.
Много беше хубаво. Много.
Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.

ФИНАЛ

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!

ДЕЦА: И ние! ние!

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!

ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.

ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!

БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.

ДЕТЕ: Аз искам…

Чува се туптене на сърце.

ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?

ОПЕРА: Прилича на пулс.

ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)

ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!

БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.

ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?

Децата се събират около него.

ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!

ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.

РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?

ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.

ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?

ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.

ОРИСНИЦИТЕ: Да! Разбира се! Бъди добър човек! Бъди смел! Бъди умен!

ДЕТЕ: Отивам при мама! Благодаря ви! Много ви благодаря!

Снимките са от страницата на „Алегра“.

„Куршумът, който не улучи“ и „Скипи умря“

Миналата седмица написах статии за две книги, които си приличат само по това, че и двете са страхотни.

За „Куршумът, който не улучи“ от Ричард Озмън

История за похищения и убийства, сгряваща сърцата

За „Скипи умря“ от Пол Мъри

„Скипи умря“ – още едно съкровище на ирландската литература

„Приказки от Горната и Долната земя“ и „Мадоните на Ленинград“

Двете статии от миналата седмица са ми за много интересни книги.

Първата е за „Приказки от Горната и Долната земя“ на Изабела Шопова

Човек е родом от света

Втората статия е за „Мадоните на Ленинград“

„Мадоните на Ленинград“ и нетрайните дворци на паметта

„Всички сме страници“ и „Принцът на небесата“

Тази седмица ходих в София на Алея на книгата. Бях я прежалила тази алея, но се появи повод да пътувам, после се появи и възможност, и както едно време, направих си програма – плътно, по часове. Петъкът ми се запълни хубави срещи.
Междувременно в Сега дойде редът на тези статии за две хубави книги.

„Всички сме страници“ от Петя Русева

Портрети на летящите хора от софийското метро

„Принцът на небесата“ от Антонио Итурбе. Красива работа.

Екзюпери, когото си мислим, че познаваме

Три статии за книги с дълги заглавия

Добре де, първата беше с кратко.

„Танго“, Робърт Джеймс Уолър

Стигаме финала на трилогията, започнала с „Мостовете на Медисън“

Втората е „Слънчеви очила за дъждовни дни“, Мамен Санчес.

Любов и престъпления във врящия котел на слънчева Испания

Последната за тази седмица е новата книга на Боян Биолчев „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“

А ти прочете ли тези филми?

Нови статии за книги

Напоследък не мога да се пречупя и да направя дори нещата, които аз сама съм си намислила. Пак пропуснах да напиша за книгите в „Сега“ и пак се събраха цели четири.
Междувременно обаче преведох две нови, много хубави, за мечета. Ще ги печатат през лятото, предполагам, че ще излязат през есента.

Надявам се да се завърна от войната с непокътнати способности.

Книгите една с една не си приличат.
Последната за юни беше По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон.

Антони Делон, синът на „свещеното чудовище“

Първата юлска книга е фантастика.
„Дружество за опазване на кайджута“, Джон Скалзи

Ако Годзила съществуваше наистина

Следващата книга е чудесен дебют.

„Рентгенова снимка на свободата“, Михаела Илиева

Свободата може да звучи и от рентгенова снимка

Днешната статия е за „Играта“, Ви Кийланд

Любов, секс и американски футбол

Две седмици, четири книги

Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.

Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.

„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.

В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат

Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:

В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед

„Екстазис“, Радослав Бимбалов

Любовта като билет до смъртта и обратно

„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан

„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“

„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг

В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата

В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг

Подкастът ми се прероди! „За книгите“

„За книгите“ е като тост, наздравица за това, което обичам и приветствам.
Освен това е моят подкаст, рубрика от предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора.
След прекъсване от септември до сега, подкастът тръгва отново и ще качат всичките десетки пропуснати разговори за книги, наред с актуалните.
Днес качиха цели седем!

„Завинаги твой, Винсент“ от Винсент ван Гог

„Изпитанието“ от Ани Ерно

„Хагабула“ от Тодор П. Тодоров

„Дом за нежелани момичета“ от Джоана Гудман

„Първа кръв“ от Амели Нотомб

„Норвежка гора“ от Ларш Мютинг

„Крадец на самота“ от Раймондо Варсано

„Малкият НЕднорог и СкукаСъската“ и „Обикновени чудеса“

Тази седмица написах статия за детска книга, защото в четвъртък беше Първи юни. Също така, защото НЕднорогът е чудно хубав и всеки трябва да прочете за него. Сега излезе втората част, „Малкият НЕднорог и СкукаСъската„, ура 🙂

Както се обича НЕднорог

Втората книга тази седмица също ми е любима и също е топла-топла от печатницата: „Обикновени чудеса“ на Иванка Могилска.

Пътуването озарява света на Иванка Могилска и нейните герои

„Стълба към небето“ и „Домът на Холоу“

Не искам да говоря нищо.
Това са статиите в „Сега“
За „Стълба към небето“

Смъртоносната амбиция на бездарника

За „Домът на Холоу“

Тройна доза ужас и зловеща красота в „Домът на Холоу“

„Когато си в Рим“ и „Крадец на самота“

Ей, забравила съм да сложа връзки към статиите от миналата седмица. Напоследък все имам чувството, че петък се пада през ден.

Първо, „Крадец на самота“ е цялостно изживяване за очите и сърцето. Статията:

Разказите на Раймондо звучат като поезия

„Когато си в Рим“ ми е любима, защото малко съм й бабувала, докато Росица Тодорова я превеждаше и ни беше много весело през цялото време.

Одри Хепбърн вдъхновява авантюра в Кентъки