Премиерата в Благоевград още ми поддържа хемоглобина висок. Като се сетя, и се усмихвам (по доста пъти на ден).
Днес на страницата на Камерна опера Благоевград публикуваха албум със снимки и аз го споделям тук, за да си го гледам.
Както казва доктор Толев, „По улиците свети слънчице, а зимата се бави. Събирам радостта по зрънчице – тъй зимнина се прави.“
–
С бързото пътуване, светкавичните съобщения и с интернет отдавна вече, където и да се намираме, все сме в подножието на Вавилонската кула. Строим, влагаме сили, през деня неуморно изграждаме, през нощта без пощада рушим, и вече не разбираме не само чуждите, но и своите, и себе си дори. Затова нашият език е нашият дом; тук сме близки и принадлежим към нещо разбираемо и хубаво, и важно.
Гостувах в Брюксел по покана на Българската културна асоциация. На 23 вечерта в българското посолство (красива сграда с още по-красива градина) имахме среща с възрастни читатели… в смисъл млади, но все пак пълнолетни. На самия 24 ме приеха да празнувам заедно с децата от училище „Ран Босилек“, гостенчетата им от други градове, и техните родители. И аз пях „Върви, народе възродени“, и аз прегърнах букет бели божури.
Тези деца често имат по два родни езика, от мама и от татко – различни езици, живеят в съвсем трета езикова среда, видели са свят и хора с различни традиции и порядки. Те ще постигнат повече, отколкото мога да си представя. Да си част от детството, да създадеш ориентири за добро и зло, да посееш любов и да се грижиш тя да израсте силна и непобедима. Това е нашата работа и в нашето училище в Брюксел знаят как да работят.
Видях деца и родители, с които се запознах миналата година на фестивала на българската литература, и се познахме. Нося си бонбони и усмивки.
Да ви кажа, хем зная, че трябва да споделя и да благодаря за прекрасните дни, хем не искам, защото това ще е точката на пътуването.
Но пътуването завърши с удивителен знак!
На третия ден, 25 май, дойде ред да се прибера, но полетът беше чак вечерта, затова Таня Станева взе мен и мъжа ми и ни заведе в Брюж. Който е бил там, знае. Който не е бил, дано да отидете, много е красиво!
–
Може погледът ми на гостенка и един вид туристка да е повърхностен. Нека. Като си затворя очите, виждам дантели, мостове и катедрали, канали и черешова бира, възглавници и гербове, Мадоната с младенеца. Леда с лебеда и Прометей, впрегнали Пегас, препускат и от нищо не им пука. Слънчево време от първата до последната минута, с няколко пухкави бели облака за разкош. И хубав, дълъг разговор за най-важното, за самия живот.
Май това беше специфичното в това пътуване и в тези срещи – че не бързахме. Останахме да си говорим колкото си искаме и трите дни. И най-важното е, че имахме какво да си кажем. И се разбирахме, насред вавилонския Брюксел, и ето, знам къде непременно искам пак да отида, и умът ми щрака как и аз да допринеса с нещо за общата ни кауза, и как да пресъздам възможно най-точно ястието, с което нашата приятелка Виолета ни нагости в дома си; и как ми се иска наистина да напиша някое свястно стихотворение в бележника, който ми подариха (винаги съм си мечтала за такъв).
Слава на българския език. Да живеят приятелите. Да пребъде красотата.
–
Тези две снимки по-горе взех от сайта на БНР. В Брюксел не снимах, сигурно ще ми изпратят някоя и друга снимка за спомен. Получих няколко снимки с дечица на празника, но може би не е редно да ги споделям, приемам ги лично. И после снимах без цел и посока в Брюж, слагам няколко от тези снимки за по-шарено.
–
БЛАГОДАРЯ!
С Христо Карастоянов се запознахме в Стара Загора, в музея на Гео Милев. А може би сме се запознали в Ямбол и след това, когато съм го видяла в голямата и шумна писателска компания в Стара Загора, съм казала – Здравейте, срещали сме се на този и този конкурс, а той е отговорил – Мадам, целувам Ви ръка, и после сме се държали така, все едно се познаваме открай време. Поне така се усещаше; затова и първата среща ми се губи от паметта, усещам я като нещо незначително.
Имаше един период, когато доста често си пишехме по мейла или в чата на gmail. Това бяха весели и откровени разговори с много смешки и линкове към песни. Христо ми изпрати да чета ръкописите на „Името“ и на „Паякът“, после говорих за тези книги на представянията им в Стара Загора и в Ямбол и общото ми усещане за онова време е за множество хора, топлина и радост.
Срещите ни с Карастоянов не са били многобройни, но винаги са били интересни и емоционални. Той говореше с ярки фрази, имаше много знания по най-различни теми и обичаше да впечатлява аудиторията. Макар че обикновено обръщаше разговора на шега, казваше умни и значими неща, които след това да обмисляш и да разсъждаваш; мъдрости със закъснител.
Както се смееше шумно и от сърце, така се и ядосваше. Случвало се е да се скараме и ми беше криво и съжалявах защо съм го засегнала. После разбрах, че и други са го ядосвали и си е тръгвал ей така, посред нощ. Да стане от масата, да те изтрие от приятелите си във фейсбук. На другия ден пак да ти изпрати покана, ей така, само за да те изтрие още един път.
Дори и след два-три такива случаи, пак живеех с твърдата, радостна убеденост, че сме приятели, които просто се виждат рядко, защото живеят в различни градове. По едно време Карастоянов се беше зарекъл, че спира писането. Може би му беше докривяло, че няколко пъти се случи да номинират негови книги за различни награди – и нищо. Естествено, шило в торба не стои, той не просто продължи да пише, а написа важни и значими книги, в които острият ум, сладкодумието и талантът му са подкрепени солидно от ерудицията и задълбочените, прецизни проучвания (ако е цитирал заглавието на статия, излязла в даден вестник преди 94 години на определена дата, значи заглавието е било точно такова, а проблемите, коментирани в статията, са били такива и такива, защото…“
Прилагам негов автопортрет, който той ми изпрати за един рожден ден заедно със стихотворение:
Ха-ха-ха! Това е верният ти Карастоянов, изобразен как пие за твое здраве!!!
Може да не си приличам,
но пък как реалистично пия!
То е, щото те обичам,
Донева! Мария!
Изкушавам се да цитирам и още нещичко от кореспонденцията ни. Поканила съм го да изпрати текстове за списание „Участ“, това през 2006 година, и понеже той се е забавил, съм му пратила следното напомняне:
О, Карастоянов Христо,
хайде, препиши на чисто
малко гениална проза.
Изпоти се моя мозък
от тъга и притеснение –
чака той стихотворение,
плиска се като суспензия –
я драсни поне рецензия.
Мъката ми е дълбока –
свършва срока, свършва срока…………..
…
На което съм получила в ответ:
По-спокойно, по-спокойно,
гиди моме звездобройно!
До ще вторник – светъл ден
и ще имаш ти от мен
туй-онуй и тъй нататък
даже без да бъда кратък…
Дотогава потърпи,
просто лягай там и спи,
или квото правиш там.
Kiss от Ямбол, шер мадам!
Христо Карастоянов си знаеше цената. Той обичаше вниманието и му се радваше. Беше душата на всяка компания. Най-хубавото място на масата беше близо до него, защото там се водеха най-разгорещените разговори. Срещахме се рядко, веднъж на няколко години, и пред себе си занапред ще се придържам към версията, че той сега е в друг град, не много далеч, и е само въпрос на време да се видим пак и хубаво да се наприказваме.
Мария Донева
12.04.24 г.
Стара Загора
През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.
⭐️
Превеждах книги.
Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.
Писах за книги.
Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс съм прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.
Имах срещи с читатели.
Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.
⭐️
Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!
Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.
Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“
Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.
⭐️
Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.
⭐️
В личен план
Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.
⭐️
Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.
⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
От самото начало, още докато тръгвах на път, се чувствах добре. Нула напрежение. Бих искала да се чувствам винаги така.
Срещите бяха приказни. Уютни и открити. Говорихме за различни неща, общо беше само чувството за разбирателство. Надя Жечева в Стралджа; Яна Кършийска и Антон Димитров в Бургас, и всеки човек, един по един и всички заедно, с които заедно малко си поревахме и повече се посмяхме…
Нямам чувство, че съм си тръгнала от там.
Добавям по няколко снимки, взети от Фейсбук и от БТА.
Благодаря!
Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.
И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.
Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.
Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.
Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.
Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.
КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.
Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.
Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.
Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.
Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.
ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.
Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.
НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ
Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)
Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.
Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.
Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.
Това беше най-милият възможен финал на трудовата ми година.
Така се случи, че в галерия „Байер“ беше подредена най-пъстрата изложба (вж. снимките по-долу). Имаше смях, сълзи, прегръдки, бонбони, плюшена котка и истински кавалджия от ансамбъл „Загоре“. Здравко си беше Здравко, а централният букет съдържаше чушки, мохито, коледна украса и шоколад. Толкова много мисли и чувства имам, а всичките се съдържат в една дума.
Благодаря!
Снимките, единомислието и приятелството са ми от библиотека Родина, със съдействието на издателство Жанет 45 и Хеликон.
Слагам един тон снимки, нека да има!
Книгата дойде! Посрещнахме я и празнувахме заедно в София, Русе и през Горна Оряховица във Велико Търново.
Казвам на Иво – всичко беше супер, а той ми вика – нормално, това ти е минимумът.
Хайде, все така да е! На добър час на книгата.
Събрах снимки от приятелите, от фейсбук и от моя телефон, да си ги сложа тук като съкровище.
София
Русе
Горна Оряховица и Велико Търново
Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:
Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“!
Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло.
Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.
На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.
Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.
Благодаря!
Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.
Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.
Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.
Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.
Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там.
Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат.
А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това.
Много беше хубаво. Много.
Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.
ФИНАЛ
РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!
ДЕЦА: И ние! ние!
РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!
ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.
ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!
БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.
ДЕТЕ: Аз искам…
Чува се туптене на сърце.
ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?
ОПЕРА: Прилича на пулс.
ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)
ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!
БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.
ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?
Децата се събират около него.
ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!
ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.
РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?
ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.
ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?
ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.
ОРИСНИЦИТЕ: Да! Разбира се! Бъди добър човек! Бъди смел! Бъди умен!
ДЕТЕ: Отивам при мама! Благодаря ви! Много ви благодаря!
Снимките са от страницата на „Алегра“.
Беше много хубаво, като в Русе!
С приказни библиотекари, с публика от приятели. А аз наистина се притеснявам повече от преди, когато съм пред хора, и обвинявам за това ковида!
Благодарение на най-любимата Ваня Хинкова на света и на библиотекарите от Детски отдел, имам снимки и от двете събития. Показвам.
Плакат, Ваня, Детски отдел на РБ „Любен Каравелов“:
Вечерта в библиотеката
И приказната среща във фоайето на операта!
Благодаря!
Не можах да отида в Пловдив на концерта ни на 24 май.
Сега лекувам раната в душата си, като гледам снимкитe на моите красиви и любими приятели.
„Джазът пее на български“ на 24 май в Пловдив, клуб „В джаза“. Снимките са от фейсбук страницата на клуба.
❤
Разказах за чудесния Джакомо Пучини и за неговата опера „Бохеми“. Смяхме се, плакахме и се възхищавахме на солистите. Рад Димитров направи снимки, ето няколко от тях.
Благодаря!
Следващата среща ще бъде посветена на Джузепе Верди.
Днес няколко пъти минах край този бадем, и чак ей сега погледнах към него и видях.
Сетих се за едно старо стихотворение:
Когато цъфнаха бадемите,
една въздишка – от големите,
от немите, от най-разкошните –
се претъркули по небето.
Олекна въздухът, и хората
си разсъблякоха умората
и страховете – полунощните.
И се усмихнаха. И ето:
след ден ще се завърне зимата,
и междучасието в климата
ще свърши. Ала до тогава
ще си припомним лекотата,
с която вкусно се целувахме.
Скръбта, с която се сбогувахме.
И нежността – че продължава.
Ще си разпролетим сърцата –
заради храбрите бадеми.
Мария Донева 