Тихо се прибира есента,
тихо, уморена и щастлива,
няма да ми каже от къде се връща тя,
пъха се в леглото и заспива.

Аз я гледам как потъва в някакъв далечен сън.
Тя дори не ме целува, аз оставен съм отвън.
Тя е толкова въздушна, че се стапя от дъжда,
и не мога да я гушна, нито да я задържа.

Тихо се прибира есента,
тихо, уморена и щастлива,
няма да ми каже от къде се връща тя,
пъха се в леглото и заспива.

Ако сутрин се усмихне, имам празничен ден;
ако в скута ми притихне и шегува се със мен,
аз веднага й прощавам и тъгата, и студа,
и на нея се оставям да ме води през града.

Тихо тръгвам аз след есента,
тихо, и от щастие съм лек,
всичко се променя, ако ме обикне тя,
ставам светъл есенен човек.

Това е текст, написан за по-лесно тананикане на песента на Жоао Жилберто „Diga“ – с български думички.
http://www.vbox7.com/play:165a0c23&al=1&vid=
Това е любимата ми песничка.
🙂

Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.

Днес в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево за 38 път има театрален фестивал
Днес беше и премиерата на „Вражалец“, поставена в театъра на психиатрията от Ивелин Керанов.
Актьорите са пациенти на болницата и са прекрасни. Отново бяха неузнаваеми в ролите си. Освен утвърдените звезди, този път имаше и трима актьори – дебютанти, за пръв път на сцена.
Надявам се скоро да гостуваме в Стара Загора, защото спектакълът е наистина забележителен културен факт и заслужава да има живот и да се гледа от още публика.
Още нямам снимки, но ето тук са текстовете на песните, които са част от представлението. Мелодиите са популярни и възрожденски, а думичките ги писах аз, те имат смисъла и на лирически монолози на героите, които ги изпълняват.
Опитайте и ще видите колко добре се тананикат в тази версия:

Има още →