ВЕЧЕРНИ ЧЕТЕНИЯ в изоставена къща
Поезия на глас от Мария Донева
Весела поезия с незабавен положителен ефект върху целия организъм. Къси стихотворения, подходящи за запълване на малките пролуки във времето. Радост, тишина и очарование – само в няколко реда. Лично от авторката на “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце” и “Магазин за обли камъчета”.
На 26 май в Бела речка от 18 часа.
Цялата програма на фестивала – тук.
На 5 ноември от 20 часа
в Чайната на „Бенковски” 11
Антони Дончев, Венцислав Благоев, Марина Господинова и Мария Донева
ви канят на концерт:
световната джаз-класика – с оригинални текстове на български език.
Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.
Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.
Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.
Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.
Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.
Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.
Ако ли запиташ любителите на джаз-музиката: „Какво ще правите на 5 ноември от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 5 ноември от 20 часа ще отидем в Чайната, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”
Вход? 10 лева 🙂
Аз вече съм била в Русе, точно в навечерието на Коледа 2010.
Беше толкова хубаво,
че сега нямам търпение да отида пак – на 19 май от 18:00 в Хеликон.
Очертава се чудесна седмица – един важен рожден ден и две приказни пътувания.
На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!
Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.
Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.
Ех, че хубаво!
забележете приликата:
Малко е самотно и малко тъжно да пътуваш сам, но на мен ми харесва.
Освен това пролетта прави всичко поносимо и хубаво, и още по-хубаво даже.
Срещнах чудни хора – чешити, приятели и непознати. Видях морето даже два пъти, за цял час преди да се кача на влака към къщи. Сигурно съм била най-нелепата картинка, с яке, закопчано до врата, крачоли, навити до коленете, нагазила във водичката, с раница и сандали в едната ръка и саксия в другата, как пртискам телефона с рамото си към ухото, за да чуе Иво вълните… Моренце…
Обаче Бургас ми е по-мил на сърцето от Варна. Сигурно защото във Варна нямам ятаци.
И не си купих едно много хубаво червено герданче и сега ми е малко мъчно.
А в Добрич… Прекрасен град. Вълшебен и голям през пролетта. Не можах да видя малката лама в зоопарка, защото не стигнах до там. Всички бяха много топли и добри с мен. Запознах се със Стефка и Мария, които работят в баничарница, едната работи, другата й чете на глас; после се сменят. Стефка има дарба да намира четирилистни детелини. Сашо Серафимов и Сашо Белчев бяха там, и Генка Петрова, и Деян Димитров, няма да изброявам, спирам…
Беше хубаво.
Благодаря.
Предимно зайчета ще ме съпровождат по пътя към Добрич.
И така, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище “Йордан Йовков – 1870″ ще се похваля с „Магазин за обли камъчета“.
Надявам се да не се размина с никое от хубавите неща, които ме чакат по пътя.
Ето и едно зайче от „Меко слънце“.
Подминах зайче на поляна,
а то към рейса не погледна.
И мен внезапно страх ме хвана,
че аз го виждам за последно,
че няма пак от тук да мина
и няма смисъл да пътувам.
Че с нещо важно се разминах.
Че все едно не съществувам.
Ихааа, ние сме известни!
Има ли нещо по-хубаво от това, както си вървиш през града, внезапно да срещнеш приятел, когото не си виждал от години и дори не ти е минавало през ума, че може да е тук?
Под „тук“ да се разбира в този град, в тази държава, на този континент и на твоя език.
Аз така срещнах днес Стивън Уингейт, когото познавам от Семинара по творческо писане на Елизабет Костова.
Е, не лично него, но видях в книжарницата неговата книга „На пазар за съпруга“!
Сборник с разкази, издаден от Сиела и преведен от Златка Паскалева (тя е превела „Живият хаос“ на Патрик Нес, и не само).
Ето тук едно интервю със Стивън.
Честита книга на български, Стивън!А сега чао, отивам да чета 🙂
Това ще бъде на 4 май – следващия петък!
Ще отида до Варна с влак, после – някак с автобус, а? – до Добрич.
И представете си, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище „Йордан Йовков – 1870“ ще имам среща!
Аз вече съм била в Добрич и зная колко е топло там, макар че миналия път беше през януари и имаше сняг и лед.
Приготвила съм се да пътувам и да се срещам, и да рецитирам, и да мяукам, и да пия вино, и обещавам да не пея, но не обещавам да си сдържа обещанието, и…
Хайде да идва следващият петък, че много се заседях в Стара Загора.
аха, снимката е направена от Татяна Жилкова
Това ще се случи утре, 21 март:
в 17:00 – среща с читатели в Пазарджик.
в 19:00 – среща с читатели в Пловдив.
Събудих се и се опитах да си представя.
В Пловдив съм била много пъти, освен това в клуб „Мохито“ ще бъдем с Петя Кокудева, ако се объркам нещо, тя ще ми помогне, ще веселим публиката заедно, така че няма от какво да се тревожа.
Обаче в Пазарджик!
Там не познавам нито един човек. Поне засега.
Срещата ще бъде в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ на улица „Любен Боянов“ 3.
Вижте колко много добри поличби:
1. Много обичам Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора, защото там ми дават книги за четене и не ми се карат твърде много, когато се забавя с връщането. В залата пък сме имали много представления с театъра от психиатрията, там имаше серия от превъзходни джаз-концерти, там съм имала две премиери на книги и винаги всичко е минавало чудесно. И работят страхотни хора там.
Е, може ли колегите на Снежана Маринова да не са чудесни?
2. Пазарджишката библиотека се казва „Никола Фурнаджиев“. Обожавам „Пролетен вятър“. А тия дни започва какво? Пролетта! Ето, ето, няма нищо случайно.
3. Аз пък съм си подготвила три плейлисти:
– пролетни стихотворения;
– стихотворения, написани след излизането на „Магазин за обли камъчета“;
– златни записи.
Нищо не може да се обърка. Всичко ще бъде наред.
С кого ли ще се запозная в Пазарджик?
С кого ли ще се срещна в Пловдив?
Приготвила съм камъчета за подаряване. Темата им е черешов цвят.
Хайде вече да е утре!
Заповядайте на 23 март от 20 часа в Чайната на „Бенковски“ 11
на специален джаз-концерт –
Световната джаз-класика на български език!
Венци Благоев – тромпет
Антони Дончев – пиано
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
ще представят популярни джазови стандарти с оригинални български текстове.
Нека заедно посрещнем пролетта с музиката, която ни вълнува, в топлата и уютна атмосфера на Чайната, заедно с хора, които обичаме.
За нас концертът е особено важен, защото с него ще отбележим втората година, откакто проектът JAP се срещна на живо с публика.
Два вида звук има – шум и джаз.
Единствено джаз ще слушам аз
А също – съседите край нас.
И не мога вече без това.
Ще се видим отново в Чайната на 23 март от 20 часа.
Входът е 8 лева.
ПП Не забравяйте да се обадите на телефон 0887-05-10-80 и да си запазите място. Миналия път се наложи Антони да свири прав, защото не си беше направил резервация!
От скоро, когато човек влезе в контролния си панел в wordpress, вижда от кои държави са надниквали в блога му.
Това ме зашеметява.
Здравей, ти, в Обединените арабски емирства!
Как е времето в Италия днес?
А в Япония?
А в София, Дебелт, Лондон и може би Виена?
Добре ли сте? От все сърце желая да сте здрави и да ви е усмихнато.
Вълнувам се.
Иначе съм добре.
Другата седмица ще ми бъде по-натоварена. Сигурно в понеделник ще отида в Раднево.
Във вторник, на 20 март, ще репетираме цял ден и вечерта ще представим „Храбрият оловен войник“ с децата от Оперетната студия на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“.
В сряда заедно с Петя Кокудева ще бъдем в Пловдив, в клуб „Мохито“ (подробности после)
А на 23 март ще има голям и празничен рожденденски JAP в „Чайната“ в София – за да отбележим точно две години от първия ни концерт (пак подробности – по-късно)
Ех…
Да се пазите, нали?
Поздрави!
Мария Донева 