На Първи юни може да се видим в Брюксел – как звучи само, а?

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

1 юни 2024 г., съботa GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles 10:00 ч. – Мария Донева, по повод деня на детето – среща с една от най-чаровните и обичани детски писателки.
11:30 ч. – Ирина Папанчева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
12:30 ч. – Тодор П. Тодоров, носител на специалното отличие на Наградата за литература на ЕС, автор на романа „Хагабула.
14:00 ч. – Среща с преводачките Анжела Родел и Мари Врина. Модератор на срещата ще бъде Гергана Панчева от литературна агенция „София“.
15:00 ч. – Дамян Дамянов – художникът, който облича българските книги.
15:30 ч. – Гостува Емине Садкъ. В разговор с Невена Дишлиева от издателство ICU за „Керван за гарвани“ и неговата навременна поява в българския литературен пейзаж.
18:00 ч. – Гостува Елена Алексиева, която ще разкаже повече за романа „Вулкан“.

2 юни 2024 г., неделя GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles
11:00 ч. – Веселина Господинова представя проекта „Баш майстора завинаги“.
11:30 ч. – Гостува Оля Стоянова
12:30 ч. – Светлозар Желев представя сборника „За книгите и четенето“.
14:30 ч. – Христо Пацов представя книгите на издателство „Потайниче“.
14:30 ч. – Светлозара Кабакчиева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
15:30 ч. – Радослав Бимбалов и романа му „Екстазис“.
17:30 ч. – Иван Ланджев ще говори за сборника „За неизбежната случайност“.

На 30 май от 18 часа ще бъда на шатрата на Жанет 45, за да се видим най-после! С Елена Панайотова ще размахваме „Писмото на мравката“ и ще даваме автографи.

*

На следващия ден Елена ще може да бъде забелязана в Русе на Понтона.

*

Ще я познаете непременно! Оглеждайте се за човек, който може да рисува така:

 Да превеждаш детска литература 

С участието на преводачите Мария Донева и Александър Маринов
Mодератор: Пирина Воденичарова

➠ 26 април, 18 часа в Къща за литература и превод

Даваме начало на събитийния календар на Къща за литература и превод за тази година с разговора по повод Световния ден на книгата и авторското право – Да превеждаш детска литература.

Заедно с преводачите Мария Донева и Александър Маринов ще говорим за фактологичната и логична точност при преводите на детска литература, до колко е допустима намеса в текста, как се превежда в рима. Разговорa ще модерира създателката на „Нито ден без книжки“ Пирина Воденичарова.

На 17 от 17,30 ще имаме среща в библиотеката;
а на 18 от 10.30 ч. и 13.30 ч.  ще имаме две срещи, с деца.
Всичко това – във фоайето на втория етаж.
Още от сега се радвам!

Премиерата ще бъде на 16 април от 18 часа във фоайето на Операта, на втория етаж.
Красимир Лозанов ще дойде да сподели важни и проницателни мисли. И ще празнуваме и ще имаме час-два подранило лято.
Моля, заповядайте!

Ние не умеем да говорим за смъртта. Все едно като не казваме нищо, тя ще се обиди и ще изчезне.
Когато очакваме дете, наивно си мислим, че трудните и неудобни разговори, които ни предстоят, ще се отнасят за секса.
Ние се местим. Спираме да се обичаме. Боледуваме. Умираме. Как се обяснява това на дете?

Книгата „Празнината с форма на зайче“ е за приятелството, за обичта и за смъртта. Толкова разбираемо и красиво е написана, с толкова вълшебни рисунки, че аз просто съм влюбена в нея. И не въпреки темата, а включително и заради нея.

Това не е приказка за четене преди сън. Боя се, че е за четене вместо сън. Аз я получих от издателство „Фют“ и я преведох същата нощ, като не спирах да плача, и не заспах изобщо. Майка ми вече беше много болна, оставаха й месеци (а редактирахме превода с Катя Латева в последните дни на мама). По-актуално нямаше как да бъде за мен, и този превод го изплаках. Аз имам празнина с форма на майка.

Но книгата не е сантиментална. И е ведра. И откровена.

Хъртъл и Бъртъл са зайче и костенурче. Те са най-добри приятели и откакто се помнят, винаги играят заедно. И си казват – ще бъдем приятели до края! Но един ден краят идва и зайчето изчезва, а на нейно място остава една празнина с форма на зайче. Костенурчето търси приятелката си, но не може да я намери никъде; умолява празнината да се махне, разгневява се и крещи, но празнината си остава там, тъмна и страшна. Тогава то започва да плаче и така го намира мечката Герда. Тя го оставя да се нареве, а после му казва, че единственото, което може да се направи, е да запълни тази празнина с хубавите спомени за времето, прекарано с Хъртъл. И когато костенурчето си спомня и разказва, тъмната празнина се изпълва със звезди.

Приказката е в стихове, много нежна и хубава.
Мисля, че всеки трябва да я има в дома си, за да я чете в най-черните си дни и постепенно да даде път на звездите в мрака. Тази книга е съкратено ръководство за преодоляване на скръбта. Тя не е за деца, не само. Тя е за всички нас, които сме осиротeли и оголeли.
Мисля, че е една от най-важните книги, които съм имала щастието да преведа.

На 8 април от 17,30 часа в библиотеката.
Ето ТУК е връзката към събитието във Фейсбук.
Миналия път, когато бях в Самоков, не усетих кога са минали цели два часа. И беше толкова хубаво, че имах чувство, че съм сънувала. Нямам търпение пак да се видим!

В красивия Пловдив, и то само след 5 дни!

Събитие от Литературен Салон „Spirt & Spirit“ Пловдив
В Петното на Роршах • Petnoto na Rorschach от 19 часа

Мария Донева ще застане под светлината на прожекторите в клуб Петното на Роршах, за да чете свои стихотворения и да сподели няколко грижливо подбрани тайни за себе си и света.
Очи в очи с публиката. Звънко, каквото е присъствието ѝ. Честно. Иронично. Деликатно.
Както само поезията ни разкрива.
Заповядайте!
Входът е свободен.

Имам нова книга. На 19 февруари ще излезе от печат любовната поема „Писмото на мравката“ с нечувано красиви илюстрации от Елена Панайотова, със знака на ИК „Жанет 45“ и с нещо важно за казване на хората, които искат да се влюбят и на хората, които вече са се срещнали и ще се обичат цял живот.

Ето:

По този повод ми дойде на ум нещо. Проверих и да, вярно е. Гледайте сега какво съвпадение се случи при мен.
Първата ми книга в Жанет 45 „Има страшно“ излезе през 2005 – преди 19 години.
От тогава до сега, заедно с мравката, съм написала 19 книги, издадени там.
А също станаха и 19 книги на Джулия Доналдсън, които съм превела и са излезли в Жанет 45.
19 – 19 – 19! Чудо!

Обаждам се мигом на Гери да й кажа за съвпадението и да я питам кога да очакваме новата книга, а тя ми вика: Преди малко проверихме. Ще излезе на 19 февруари!

Едно голямо и празнично чувство ме е обзело и съм толкова благодарна. Искам да кажа на Божана Апостолова и на Манол Пейков колко важно е за мен, че толкова години работим заедно, точно с тези колеги и приятели.
Хайде, още пет пъти по толкова, и после ще видим 🙂

Получих покана да отида в Бургас.
Поканата беше в бутилка заедно с охлювчета и мидички от бургаския плаж, и беше толкова чаровна и прекрасна, че ето ме на, в петък ще бъда там!

Община Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и
издателство Жанет 45 Ви канят на среща с Мария Донева, която за първи път гостува в красивата и уютна бургаска библиотека – Регионална библиотека „Пейо Яворов“.

Ще чуете стихотворения от нейната последна книга „Боядисвам в бяло лятото“ и може би от други нейни любими книги. Ако се падне да е мразовит февруарски ден, отидете да ви стоплят думите на Мария Донева и Антон Димитров.

Очакваме Ви на 16 февруари, петък в 18:30 часа в Център за съвременно изкуство и библиотека Бургас.
Вход свободен!

Идват, идват на ята!

Това са три картонени бебешки книжки от Аксел Шефлър – да, той е написал стихотворенията и е нарисувал картинките.
Аз ги преведох и издателство „Фют“ ги издаде, и ето ги, с кудкудякане, мучене и (какво прави козленцето? А?) идват насам!

Първите ми книги за 2024 година.
Приятели любими, февруари ще бъде прекрасен.

Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.

И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.

Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.

Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.

Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.

Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.

КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.

Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.

Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.

Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.

Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.

ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.

Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.

НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ

Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)

Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.

Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.

Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.

Ще дойде Здравко Георгиев за подкрепа и ведро настроение, любимата библиотека „Родина“, Таня от „Хеликон“ ще донесе планини от книги, просто не може да не се получи добре.
Моля, заповядайте!

На 13 декември от 13,30 часа
в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“.
Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев
и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев.
В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.

Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.

Знам го, защото имам щастието да водя този концерт.
На репетициите попивам всеки звук и всяка дума.
Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи.
За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.

Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.

Снимката е взета от сайта на операта.

Гледайте сега: с един плакат два заека!
И не само – два града, във втория – две срещи, в едно училище и в книжарницата; две книги – една съчинена и една преведена, и празник без край!

За вас не знам, но на мене много ми се празнува. Хайде заедно.