Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен е на 103 години.
Когато станала на 33, това е било през 1955, тя си казала: „Не съм малка вече, няма за кога да чакам, я да си създам един детски отдел.“ Така и станало: направила си детска стая с детски книги, с играчки и рисунки, с библиотекари, които обичат децата и им харесва да разговарят с тях, да им препоръчват четива и да празнуват заедно всеки ден, всяко дете и всяка буква.

Интересно обаче, че и стогодишната библиотека, и седемдесетгодишният й детски отдел са си все така млади и хубави както първия ден. Станали са по-умни от толкова четене, станали са и по-богати на книги, идеи и приятели. Защо не остаряват? Сигурно защото библиотеките са винаги завинаги връстници на читателите си.

Специално за рождения ден на Детския отдел имаше голямо тържество. Дискусии, театър, срещи с деца, изложба, всичко! И аз бях там, но не можах да направя снимки, защото ръцете ми бяха заети с прегръдки. Затова сега събрах по некое снимче от БТА, от библиотеката и от телефона си, в произволен ред. Да си имам.

Трите нови книжки дойдоха и много им се радвам!
Те са в стихове и имат хубави истории, написани от Зана Дейвидсън, и още по-хубави картинки, нарисувани от Марк Макинли.
Преведох ги, а после ги редактирахме с Катя Латева, и ето ги: коалата Мала, овцете Ерна и Олив, хипопотамите Хорас и Ханк чакат да прочетете за тях.
Така книгите от поредицата, които съм превела аз, разбира се – в стихове, станаха цели пет.

–
–
И тъй, точно след три години и половина, спирам да работя в „Сега“. Прекратиха договора ми, защото закриват рубриката за книги.

Днес ме уведомиха и аз бързам да го напиша, защото ако изчакам още два-три дни, ще се наложи да го съобщя точно на 24 май, а това би било особено горчиво.

Вече няма да бъда „Мария, която пише в „Сега“.
Ще си бъда само „Мария, която пише“.

Още не мога да го осмисля. Мъчно ми е. Нямам представа какво ще правя с всичкото това свободно време, което зейва пред мен. Близките ми не проявиха нито грам съчувствие, всички са щастливи, че няма да чета по 8-10 часа всеки ден.
От 3 декември 2021 до сега съм публикувала статии за около 350 книги от над 60 издателства.

Пиша това, за да благодаря на редакторката и морска сирена Анита, която е най-прекрасният шеф и единственият, когото мога да приема без никаква съпротива; напротив, с пълно доверие в нейната преценка.

Също така благодаря на всички автори, преводачи и издатели, които ме обсипваха с книги. По този повод трябва да ви кажа нещо, което май е странно и не дай си, боже, глупаво:
С такава обич и старание си писах статиите и толкова внимавах да не закъснея с предаването им, че след 31 май вече няма да работя в „Сега“, а статиите ми за юни и юли са готови. Тъй като 11 от тези общо 16 книги са ми изпратени от издателства с идеята, че ще пиша за тях, ако ги харесам, реших да изпратя статиите за публикуване; какво като няма да получа хонорар. Ако ги публикуват.

Хубавото е, че вече няма да получавам толкова много упреци от приятели и познати, че съм ги довела до фалит с препоръките си за интересни книги.

Продължавам да водя литературната рубрика в предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора и подкаста „За книгите“.

Приемам го така: една врата се затвори, да видим какво ново хубаво и интересно нещо ще последва.

Изображението е от ТУК, виж, държат книжка, защото я обичат.

За мене лъжа, за вас – истина, минаха почти две години от последния ни концерт.
И ето, този петък се събираме отново в навечерието на на 24 май (и на рождения ден на моя Иво, който става на 30!)

Билети: www.eventim.bg/bg/bileti/dzhazt-pee-na-blgarski-sofiya-sofia-live-club-671862/event.html

Джазът пее и пише на български в Sofia Live Club!

Очакваме ви на 16 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет и
Мария Донева – думи.

16 май (петък) 2025
 Билети в eventim: 30лв.
 В деня на концерта и на място: 35лв.

 Врати: 20.00ч.
 Начало: 21.00ч.
 РЕЗЕРВАЦИИ тук: https://www.sofialiveclub.com

Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.
Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.
Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.
Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.
Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.
Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.
Ако ли запиташ любителите на музиката: „Какво ще правите на 16 май от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 16 май от 20 часа ще отидем в Sofia Live Club, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”

Джазът пее на български

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български” (ДжаП.БГ), доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални текстове на български език.
„Джазът пее на български“ има в биографията си десетки концерти в София и страната, участия на фестивали в Стара Загора, Велико Търново, село Кърпачево, и един записан албум с предстояща премиера.
Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена.
Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.

Моля, заповядайте!

През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.

⭐️

Превеждах книги.

Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.

Писах за книги.

Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс съм прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.

Имах срещи с читатели.

Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.

⭐️

Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!

Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.

Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“

Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.

⭐️

Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.

⭐️

В личен план

Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.

⭐️

Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.

⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

Поправка: срещата се отлага! Извинявайте, просто така се наложи.

В Регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ ще е, в събота по обед в 13,30.

През пролетта там имахме няколко срещи и беше от хубаво по-хубаво, благодарение на Руми Симова, и домакините, и всички деца.
Радвам се, че ще се видим отново!
Приготвили са ми и картинка:

Общо – две срещи.
И двете са планирани за 10 декември, на щандовете на издателства ПАН и Жанет 45, които са един срещу друг. Първо, от 17 ч., при ПАН ще празнуваме какъв сладур е Лени Лемън, второ от 18 ч. ще празнуваме ВСИЧКО при Жанет 45.
Аз на това му казвам прекрасен план А, Б, В и така до Я.
А сега, нагледно, с картинки (и с портрети, направени от Рад Димитров)

+

Точно в Царево ми се ходи!

Софийското представяне на книгата ще бъде на 1 октомври от 19 часа в Халите.

За по-голяма красота Зорница Христова ще дойде и ще каже хубави думи. Нямаме плакат със Зори, но ще имаме снимки след това.

Елате да празнуваме!

На 14 септември от 18 часа с Елена Панайотова ще бъдем в шатрата на издателство Жанет 45 – шатра 19 и ще ви очакваме с нетърпение, да се срещнем и да се радваме заедно. За приказките, за лятото и морето, за любовта, а също и безпричинно, просто защото се виждаме.

Ще бъде прекрасно!
Гарантирано е от талантливото участие на
Театрално училище „Палечко“ – ОДК и
Театрална трупа „Арине“ при НЧ „Зора-1945“.