От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

🙂

Че и повече има по бинта на ръката ми още към обед.
Тя вече не ме боли, но докторът каза да я държа превързана и да я пазя поне десет дни. Аз съм много послушен пациент (търпелив пациент е тавтология). Бинтът ме подсеща да внимавам, да не се мокря, а също и прави хората наоколо особено мили.
Но не мога да го гледам сив. Такова грозно нещо не може да бъде полезно за здравето ми.
И като истинска чорапена фея, каквато съм, измислих да си обуя любимата ранена ръчичка в превръзка от шарен чорап. Примерно зелен, с мечета.
И веднага се подобрих, и уших още едно гушкаво мече.

Тъжното често е красиво, а веселото винаги е добро.

*

То е пряк наследник на мечето Методи, което си живурка при Роси 🙂
Смешно мече с голям нос, готово за прегръдка, добро и утешително меченце.

Утре в 18 часа в Хеликон – Бургас, аз ще отида с него и ще прочета заешката поема, а то ще кима и ще се радва.

Стоим си на прозореца в театъра, на никого не пречим. После отиваме другаде.

🙂