В Бургас на 7 февруари

Другата седмица в петък, на 7 февруари, ще бъда в Бургас заради две събития. В първото имам периферно участие, второто е, че ще казвам стихотворения, или накратко казано – Черешите в Бургас.

На 7.02 от 17 часа в подлеза до Механотехникума в Бургас е откриването на изложбата „БезЦЕНнИ графики и думи“ на Мирослав Моновски. Изложбата ще включва разнообразни теми – красиви жени, натюрморти, природа, а особеното е, че всеки посетител ще може да си избере принт и да го вземе безплатно.
Мирослав е щедра душа, на мен това отдавна ми е известно – миналата година той приготви и отпечата огромен винил за сцената на театъра в психоболницата и ни го подари, ей така, без да се познаваме, от сърце.

сцена от "Благородният испанец" на Съмърсет Моам

сцена от „Благородният испанец“ на Съмърсет Моам

В „БезЦЕНнИ графики и думи“ думите са от мен – Мирослав Моновски направи няколко колажа, в които събра стихотворения и играчки, които съм шила. Резултатът е развеселяващ. Като ги гледам, си казвам – ей, светът не е чак толкова сериозен, и ти не си чак толкова важна. Едно нещо е важно, и то е, че дишаш и гледаш, живей си свободно и не му мисли.
Изглеждат например така:

Ще има много за гледане, а после ще можете да отнесете със себе си не само хубавото настроение и приятния спомен, а и истинска картина. Заповядайте!

А после, от 18 часа в зала „Петя Дубарова“ в Морското казино ще представя „Шепа лъскави череши“.
Ще трябва да се придвижа доста бързо, за да успея да си облека новата рокля, за да съм красива на това представяне. Тъй съм намислила.

Ще се видим в Бургас! 🙂

Седмица преди премиерата

Само след седмица, нямам търпение вече!, ще имаме премиера.
Ето няколко снимки от репетиция, за да направим сравнение със следващите снимки с костюми, злато и диаманти.

Благородният испанец

В театъра в болницата репетираме с увлечение и много скоро, вероятно на 4.02, ще имаме премиера!
Скоро – снимки!

Плакат – Мирослав Моновски

Бяло

Толкова са бели, че ги гледам и усещам как се успокоявам. Нищо специално не привлича погледа ми. Гледам само фигурките им. Отношенията, които изразяват едно спрямо друго с помръдване на рамо, вирнат пискюл на шапката или лекичко извръщане на главата.
Не зная дали да довърша личицата им, или да ги оставя така.
Чисти.

 

Топъл, добър и (не)търпелив

Този пуловер пристигна с колет по пощата с поръчка да ушия от него нещо.
Топъл, вълнен, в дълбоко шоколадово и сгряващо оранжево.
Не исках да насилвам човечето да смени пуловерската форма с друга, преди да е готово.
Направих първо едно мече. Но по-голямата част от плата остана, а и някак си знаех, че трябва да е нещо специално.
Но те ще искат да ме гушнат! Като дойде пролетта, вече ще е станало късно! Хайде! Хайде!
Хайде!
Добре, сладурче. Ето те и теб.

Късни рози

 

Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,
във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.

Розите на баба Катерина.