Днес е щастливият ден на тези играчки, защото ще заминат при едни деца.
Дано са щастливи и здрави и да им предстоят много радости.
На играчките също.
🙂

За да те съпътства по пътя, например когато пътуваш с влак, часове след часове след часове.

Естествено, имам предвид зайче в най-широкия смисъл на думата.

🙂

Снощи го направих – специален подарък е 🙂
А сега мисля да направя още едничко.

Мартениците ми тази пролет се очертава да са много, еднакви, цветя.
Вече направих и раздадох две реколти, във влака – когато ходих в Бургас и миналата седмица в София.
Цветенца. Всеки обича.
Реших да ги направя с едно хитроумно приспособление, продават ги в магазините за прежди. Не знам как се нарича, турско е, използва се много лесно и добрият резултат е гарантиран.
Мартеничките ми няма да са от истинска вълна, багрена с природни средства… но да си кажем честно, аз не съм автентична прабългарка и дядо ми не беше оногондурски конник, а старозагорски бахчеванджия.
елапролетелапролетелапролет