до последния квадратен сантиметър!

Райка се казва така заради райенцата. А пък аз съм много доволна, че след два месеца без да пипвам игла, все още съм с непокътнати способности. По този повод й подарих един много хубав плетен пръстен, да си го носи като гривна на лапичката.

Топло и дебеличко едно такова.

Сега ще си почина няколко дни, много ших и ми е уморено.

После пак 🙂

Търсят слънчице. Не можеха да повярват на късмета си – заради новото часово време в 6 вечерта още грееше.

Милите лисици!

Харесвам го 🙂

🙂

Мислех да правя мечета, но по едно време си викам – защо да ги ограничавам с определения, нека бъдат, каквито си щат.

Ето тук имаме едно мече с дрешка на мечета, което обича да си играе на мечешки куклен театър.