Най-красиво място на света.
И е голямо, път, дълъг километри, и е високо до небето, а преди небето има скали, драки, дървета, вятър, облаци… и всичко – красиво.
Гледаш, не можеш да се нагледаш. Дишаш, все едно можеш да вдишаш цялата красота. Щракаш с фотоапарата, и в момента на щракането знаеш, че вече си горд собственик на стотици размазани снимки. Както си не по-малко горд собственик на хиляди морски камъчета и милион зърнати облаци и милиард дочути звуци.
Колкото по-нагоре се изкачваш, толкова повече есен намираш.
Иде ти да си покажеш главата през прозореца като някое весело куче, което пътува с отворена уста и ушите му плющят от насрещния вятър.
А после каквото и да правиш, докато си в къщи, на работа или дори когато спиш, вече знаеш, че онези красиви места са там.
Божичко, какъв щастлив живот е това, нашето…
Отдавна си мечтая да ушия книжка, но мислех, че ще е прекалено трудно. Предполагах, че иглата трудно ще пробива многото пластове плат, особено с целофана между страниците. Но вчера най-после се реших, избрах шарени платчета, интересни за пипане, и пробвах.
Можело!
Книжката ми не разполага с нито един прав ъгъл и е леко кривичка, защото не обичам да меря и да чертая, и защото си шия на ръка замечтано и разсеяно, но според мен бебетата са много свестни хора и не биха се притеснили от такива подробности.
Снимах книжката, но няма как да снимам колко неописуемо приятна е на пипане и колко смешно шумоли.
Днес ще направя втори том – бархетна книжка за живота на мечетата. Дано да стане хубава.
Пуснали са нови видове очи в магазините, което ме подсети за любимия Даниил Хармс:
КАКВО ПРОДАВАТ ДНЕС В МАГАЗИНИТЕ
Коратигин отиде до Тикакеев, но не го завари вкъщи.
А Тикакеев в това време беше в магазина и си купуваше захар, месо и краставици.
Коратигин се повъртя пред вратата на Тикакеев и тъкмо се накани да му пише бележка, вижда, че се задава самият Тикакеев с мушамена чанта в ръка.
Като видя Тикакеев, Коратигин се развика:
— Вече цял час ви чакам!
— Не е вярно — отвърна Тикакеев, — излязох преди не повече от двайсет и пет минути.
— Не знам — каза Коратигин, — но вися тук от един час.
— Не лъжете! — каза Тикакеев. — Срамно е да се лъже.
— Уважаеми господине! — подхвана Коратигин. — Бъдете така добър да си подбирате изразите.
— Смятам… — започна Тикакеев, но Коратигин го прекъсна:
— Ако смятате… — рече той.
Но този път Тикакеев го пресече:
— Ама и ти си една стока!
Тези думи така вбесиха Коратигин, че той затисна едната си ноздра с палец, а с другата се изсекна връз Тикакеев.
Тогава Тикакеев грабна от торбата най-голямата краставица и удари с нея Коратигин по темето.
Коратигин се хвана за главата, падна и умря.
Ето какви големи краставици продават днес в магазините!
19 август 1936 година