На път да се пристрастя към ново нещо

 

Филцът е сух, обаче водата е топла и аз я открих снощи.
Честно, снощи си го намислих, понеже имам много цветове вълна, а от пиленцето ми беше останало едно малко топче омотано синьо и кафяво, беше много живописно то самото, и защо да го хвърлям… После се сетих, че мога да се опитам да направя нещо от него, а имам твърд филц, дебел почти половин сантиметър, от него правих крака на бухали и джапанки за един заек преди време, дали няма да стане за основа, то пък взе, че стана…
Ако не си бях счупила иглата, вероятно нямаше да спя тази нощ 🙂

 

Вълнени истории, Йовка Христова

Пригответе се да бъдете вдъхновени, защото ще ви разкажа за една чудна книга!

Нали знаете как от време на време се влюбвам в книги, сън не ме хваща, само се радвам и тичам от човек на човек, и показвам какво си имам. А пък тази специално е с твърди корици и цветна и приветлива, а вътре е обяснено с красиви снимки и с ясни думи как човек може да измайстори разни чудеса от вълна. И защото вдъхновението ще ви сграбчи, към книгата има пакет с мънички сладки кълбенца вълна, за да можете веднага да опитате.

Ама какво приказвам и аз, вижте това хубаво интервю, в него авторката сама споделя за пътя на книгата. Такова чудесно момиче!

Хоп! Още едно интервю, от което съм взела следващата снимка. Благодаря!

Yovka

Аз си намислих да опитам да направя нещо от показаните проекти и така да демонстрирам колко е лесно и удовлетворяващо, обаче както обикновено се унесох и направих нещо друго, ръцете ми си правят каквото искат. Този път направиха кукла, която е по-хубава на живо, отколкото на снимките, честно!

Има нещо особено специално, ще го кажа ей така, както е, защото и тя така говори (ако не сте кликнали да видите интервютата). Йовка има две деца, момче и момиче, и момичето е с аутизъм. Сигурно не е лесно, обаче то пък кое ли е? Каквото дойде, трябва да се справим възможно най-добре, нали така?

Та, по този повод, ако човек си купи книгата, същевременно ще направи нещо чудно хубаво и добро. Всички приходи от нея ще бъдат вложени в изграждането на терапевтичен център за деца със специални нужди. Това ми е любимо – да се чувствам добра по начин, който ми е лесен и приятен. Нали?

Ето ми го произведението. Като гледам, с това ще се занимавам в следващите дни, защото много ми хареса!

На пет минути от града

Идва първо в гората,
в диви, пусти места,
тънко слънце намята
и измисля листа,

идва тук без да звънне,
без да предупреди,
край пътеките сънни
минзухари реди

и кокичета бели
във бръшляна зелен,
и се смее, и смело
диша въздух студен,

кукуряци бродира
с тънка златна игла.
А градът зад баира
още тъне в мъгла.