Среща в Русе на 16 октомври

Картинка

Най-после!  ❤ ❤ ❤
Среща в Русе, в любимия Хеликон, на 16 октомври от 18 часа, за да празнуваме десетгодишнината на книжарницата и това, че сме заедно.

„Животните“ в София на 15 октомври

Картинка

Софийската премиера на „Животните“ ще бъде в Младежкия театър на 15 октомври от 18,30 часа.
Няколко години от живота ми, по силата на обстоятелствата, минаха покрай ателиетата на Младежкия театър. Горе при художниците, там беше ателието на Румен и неговите колеги Веско, Боби и Борян, долу в железарната пък работеха Вили и Колето. Иво там израсна, даже по едно време твърдеше, че като стане голям, ще бъде „свободен дърводелец“. Къщата на ъгъла на „Дондуков“ и „Будапеща“ вече не съществува, а театърът играе на своята си сцена, а не зад опашката на коня.
Не мога да повярвам, че представянето на книгата ми ще бъде там. Това безкрайно много ме респектира.
Как се върти светът…
Е, ще се видим в Младежкия театър във вторник. ❤

Ето го и събитието във фейсбук.

„Животните“ в Стара Загора

 

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤

 

Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб

Картинка

 

„Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб, който се събира всеки вторник.“
Това пише под картината от „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан.
Ами то е точно за нас! Точно ние сме тези!
Литературен клуб „Без заглавие“ подновява редовните си сбирки всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора.
Първата ни среща ще бъде на 1 октомври. Приемаме нови читатели и писатели от горния гимназиален курс.
Ако се разпознаете на картинката, елате и заемете мястото си.

Литературен клуб „Без заглавие“: нова година, ново вдъхновение

 

Литературен клуб „Без заглавие“ възобновява своите срещи всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора на ул. „Захарий Княжески“ 71, ет.3.
Нямам търпение да се съберем и да се видим пак!
Приемаме и нови участници.
Идеалният кандидат е момче или момиче на възраст между 8 и 12 клас, да обича книгите, да пише стихотворения или проза, да обича да фантазира.
На нашите сбирки всяка седмица ние играем различни литературни игри, пишем различни текстове, редактираме, обсъждаме книги, говорим си за каквото обичаме. Участваме в различни събития, свързани с литературния живот в града. През пролетта издаваме книга с най-хубавите текстове, написани през годината.
Заниманията са напълно безплатни.
Първата ни среща за новия сезон ще бъде на 1 октомври.
Добре дошли!

Съчко вече е тук!

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!

От 1 до 525

 

Това беше чуден ден!
Мина неусетно и не ми достигнаха няколко часа.
Пристигнах в Пловдив и заедно с Гери отидохме на работа – тя да работи нейните си неща, аз да си видя книгите и да се опитам да подпиша… мислех 1000, но нали рисувах, оцветявах, номерирах и подписвах, наложи се да променя плана. Правилно бях написала „намерение“, не „решение“
В крайна сметка, между 9,30 и 17,30, успях да се разпиша върху 525 книги.

Беше весело и наистина приятно, с кратки прекъсвания да си поговорим, също и да направя лични автографи за поръчаните книги (здравейтеее).
И така, към книжарниците ще тръгнат книжките с рисунките; като свършат, мога да отида да повторя движението.
Но това са наистина много котки. Ако човек отдели по няколко секунди да погледне в загадъчните очи, които току що е нарисувал, и да си представи бъдещето им…
Ето как изглеждат подписаните на фона на неподписаните засега книги.

(На моменти имам остро чувство за нереалност: Всичко си беше така, но като го формулирам с думи, започва да ми звучи сюрреалистично. Но приятно, както се казва в един любим филм.)