High Bet Casino Slots

Все съм си мислела, че „искам да правя компютърни игри и да си цъкам на компа по цял ден“ е новото „искам да стана космонавт“.
Мислех си така буквално до преди няколко месеца, и продължих да си го мисля, но потайно и подмолно до преди три часа.
Иво каза, че с един приятел ще правят игричка… и после като го питам какво прави, все ми казваше „рисувам детелинки“… или пък ми пращаше картинки с димящи искрящи колби… и буци прозрачен зелен лед с черепи вътре… и „гледаме за бъгове“…
И днес какво?
– Майко, от преди 8 минути синът ти е на пазара.
На пазара на труда? На пазара на любовта? На Женския пазар?
Играта им е в Google Play!!!
– Душо моя, дай да сложим при мене някой банер-манер, нещо?
– Не бе, маме, това си е твоето блогче, хората влизат там, за да четат стихотворения, не ти трябват банери.
Но аз имам нужда да се похваля!
Синът ми е космонавт!
Искам да кажа, синът ми е нарисувал цяла игра! Съвсем истинска. Аз лично си я свалих и цъках от 1 следобед до сега.
Минавам само да се похваля и пак ще въртя ротативки, докато напълно си профукам последните години от младостта.

НОВО НОВО НОВО! „Кучето детектив“

Първа ще ви кажа този път!

Доброто куче Нел е много талантливо.
Освен че е гальовно, послушно и игриво,
то също е известно със своите умения
загадки да разкрива. И даже престъпления!

Запознайте се с Нел, кучето детектив, което ще надуши изход от всяко затруднено положение!

През 2020 ще излезе още една история на Джулия Доналдсън на български език 🙂
На хоризонта се задава нова най-любима книга, ура!

„Кучето детектив“

Написа Джулия Доналдсън.
Нарисува Сара Огилви.
Преведе Мария Донева.
Редактира Манол Пейков.
Оформи Венета Атанасова.
Издателство „Жанет 45“
2020 г.

 

Какво каза калинката, ура

Тежките периоди се преживяват по-леко, ако знаеш кога ще свършат, или поне ако очакваш нещо хубаво.
Първото не ми е известно. Хубавите неща, за които копнея, са все лични, но има и едно, което искам да споделя с цял свят.
Нова книга на Джулия Доналдсън на български език!
Нашето заглавие е „Какво каза калинката“.
Илюстрациите са чиста прелест. Не са от любимия ни Аксел Шефлър, а от друга художничка, която също работи много с Джулия Доналдсън – Лидия Монкс. Леки, цветни, вдъхновяващо весели, нямам търпение да ги видите.
Книгата е за малки деца. Криминална е. В нея има приятелство, герои с различни характери. Има и поука! А тя е, че понякога най-мълчаливият може да каже една дума, но тя да е от значение за всички, и не е важно само да се изказваш по всеки повод, ами и да чуваш какво се говори.
За превода да ви кажа. Аз я преведох по моя начин, с помощта на чудо. Ей така: щрак! Имаше пасажи с различен ритъм и на мен това ми харесваше, обаче Манол Пейков ми вика – не. Било му бъркало в мозъка с ръждив пирон, вика.
А аз: не знам, не мога, така ще стои. И после, на третия ден, го поправих.
И измисляхме по нощите варианти, смяхме се и се трогвахме, и накрая стана книжка като песен на славей.
По страниците я нареди и накичи и направи българските буквички Венета Атанасова.
Живот и здраве, ще излезе от печат през този юни или след юни.
Показвам корицата:

Както казах в заглавието, ура.

 

„Джазът пее на български“ точно на 10 години днес

Десет години!
Щяхме да направим концерт в началото на април, но има една лека вероятност да се отложи.
Здраве да е.
Това е плакатът за първия ни концерт, точно преди началото му се видяхме за пръв път на живо с Марина и с Антони. Венци го познавах от преди.

 

Николай Бойков в Стара Загора на 28 ноември

Представете си:
В колата сте, пътувате. Пускате радиото и още на втория тон, преди да се е оформила мелодия, вече знаете, че това е джаз. Познавате по чувството за суинг – под езика, върху гръдната кост и зад очите (аз го усещам там).

Представете си:
Разгръщате книга, прочитате един ред на произволно отворена страница, и преди да сте стигнали края на фразата, разпознавате поезията. Не е заради мерената реч и късите редове, поезията е друго. Например – кое да е изречение в „Сто години самота“.

Поезията е там, във въздуха около думите.

Точно това категорично усещане за поезия ме облъхва от всеки текст на Николай Бойков.
Аз много го харесвам, но малко го познавам.
Той ще дойде в Стара Загора на 28 ноември, за да представи най-новата си книга, „101 посвещения“. Срещата ще бъде от 18 часа в дома-музей „Гео Милев“.
Никак не ми се иска да пропуснем тази среща и тази поезия.
Моля, заповядайте.

Джазът пее на български в „Перото“ на 20 ноември

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ

в клуб „Перото”
на 20 ноември от 19 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

БИЛЕТИ: ТУК 

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Вече повече от 9 години проектът „Джазът пее на български” (JAP / ДжаП.Бг) доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав. За първи път „Джазът пее на български” бе представен на старозагорска сцена през март 2010 г. в цикъла концерти „Лайв Зара Джаз”. Следват гостувания в София, Русе, Велико Търново и Пловдив. Редовните срещи с публиката носят на проекта национална популярност. Не закъсняват и професионалните оценки: „Ето че и на български може да се пее jazzy. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Богата работа – пир по време на криза!” – възторжено възкликва композиторът и джазмен Любомир Денев. Не по-малко ласкави са и отзивите в пресата. Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена. Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.

Това е текстът на събитието, а аз най-вече искам да викна – урааа, пак ще имаме концерт, и то скоро, скоро!
И в Перото, а аз обичам да съм там. Там бяха прмиерите на „Щастливи времена“ и на „Как спрях да крада“ и усещането ми е за нещо хубаво, с приятели, които се усмихват.

Среща в Русе на 16 октомври

Картинка

Най-после!  ❤ ❤ ❤
Среща в Русе, в любимия Хеликон, на 16 октомври от 18 часа, за да празнуваме десетгодишнината на книжарницата и това, че сме заедно.

„Животните“ в София на 15 октомври

Картинка

Софийската премиера на „Животните“ ще бъде в Младежкия театър на 15 октомври от 18,30 часа.
Няколко години от живота ми, по силата на обстоятелствата, минаха покрай ателиетата на Младежкия театър. Горе при художниците, там беше ателието на Румен и неговите колеги Веско, Боби и Борян, долу в железарната пък работеха Вили и Колето. Иво там израсна, даже по едно време твърдеше, че като стане голям, ще бъде „свободен дърводелец“. Къщата на ъгъла на „Дондуков“ и „Будапеща“ вече не съществува, а театърът играе на своята си сцена, а не зад опашката на коня.
Не мога да повярвам, че представянето на книгата ми ще бъде там. Това безкрайно много ме респектира.
Как се върти светът…
Е, ще се видим в Младежкия театър във вторник. ❤

Ето го и събитието във фейсбук.

„Животните“ в Стара Загора

 

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤

 

Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб

Картинка

 

„Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб, който се събира всеки вторник.“
Това пише под картината от „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан.
Ами то е точно за нас! Точно ние сме тези!
Литературен клуб „Без заглавие“ подновява редовните си сбирки всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора.
Първата ни среща ще бъде на 1 октомври. Приемаме нови читатели и писатели от горния гимназиален курс.
Ако се разпознаете на картинката, елате и заемете мястото си.

Литературен клуб „Без заглавие“: нова година, ново вдъхновение

 

Литературен клуб „Без заглавие“ възобновява своите срещи всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора на ул. „Захарий Княжески“ 71, ет.3.
Нямам търпение да се съберем и да се видим пак!
Приемаме и нови участници.
Идеалният кандидат е момче или момиче на възраст между 8 и 12 клас, да обича книгите, да пише стихотворения или проза, да обича да фантазира.
На нашите сбирки всяка седмица ние играем различни литературни игри, пишем различни текстове, редактираме, обсъждаме книги, говорим си за каквото обичаме. Участваме в различни събития, свързани с литературния живот в града. През пролетта издаваме книга с най-хубавите текстове, написани през годината.
Заниманията са напълно безплатни.
Първата ни среща за новия сезон ще бъде на 1 октомври.
Добре дошли!

Съчко вече е тук!

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!

От 1 до 525

 

Това беше чуден ден!
Мина неусетно и не ми достигнаха няколко часа.
Пристигнах в Пловдив и заедно с Гери отидохме на работа – тя да работи нейните си неща, аз да си видя книгите и да се опитам да подпиша… мислех 1000, но нали рисувах, оцветявах, номерирах и подписвах, наложи се да променя плана. Правилно бях написала „намерение“, не „решение“
В крайна сметка, между 9,30 и 17,30, успях да се разпиша върху 525 книги.

Беше весело и наистина приятно, с кратки прекъсвания да си поговорим, също и да направя лични автографи за поръчаните книги (здравейтеее).
И така, към книжарниците ще тръгнат книжките с рисунките; като свършат, мога да отида да повторя движението.
Но това са наистина много котки. Ако човек отдели по няколко секунди да погледне в загадъчните очи, които току що е нарисувал, и да си представи бъдещето им…
Ето как изглеждат подписаните на фона на неподписаните засега книги.

(На моменти имам остро чувство за нереалност: Всичко си беше така, но като го формулирам с думи, започва да ми звучи сюрреалистично. Но приятно, както се казва в един любим филм.)

Аполония 2019

Картинка

 

Лято е, от онзи вид лета, в които нищо не върша, а все съм заета, чакам да се случи нещо, Нещо!, и като не знам какво точно е то, представям си го като новата книга.
Може би ми е малко мъчно и защото няма море това лято, никакво море – за себе си говоря – на тази клавиатура пък никъде й ги няма скобите, и изобщо – копнеж и едно такова… Ям праскови, грозде и сладкарски марципан направо от пакета – и  са равностойно сладки – и усещам как времето бавно-бавно се оттича в посока, която не ми харесва.
Но, надявам се, отговорът на всичките ми въпроси, тъги и желания, ще дойде скоро – море и книга и радост! – на Аполония.
За пръв път отивам там и очаквам да е хубаво.
Ние с книгата ще се появим на 4 септември от 17 часа в галерията.
Пълната програма на Аполония 2019 е тук.