Любовният концерт, който винаги правим около 14 февруари, ще се състои и тази година.
След чудовищното земетресение преди дни, и при войната, която продължава вече почти година, всички сме потресени и сломени.
Какви концерти, какви песни и стихотворения.
Но искам да споделя урока, който си взех от пандемията.
По време на нещастия и беди трябва още по-усилено и неотклонно да правим точно това, което правим и в добрите времена. Родителите трябва да отглеждат децата си с още по-голяма грижовност; готвачите да готвят още по-вкусно, лекарите да лекуват, шофьорите да шофират, певците да пеят. Трябва да дадем най-доброто от себе си, кой каквото умее, защото така накланяме везните, независимо къде се намираме.
Никога в цялата история не е имало и ден без войни и страдание.
Животът е много труден. Ако бебетата се раждаха, стиснали лист с read.me в пръстчетата си, това щеше да е третата точка. Първите две щяха да бъдат 1. Обичай това дете. и 2. Животът е прекрасен.
Мисля, че всеки оркестър, който свири, свири на Титаник.

ЛЮБОВТА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Сингълс”,  НДК, София

на 16 февруари от 20:00 часа

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
ще представи своя концерт, посветен на любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.

Дойде първата ми книга за годината! ❤
„Тясното къщенце“ (оригиналното заглавие е „A Squash and a Squeeze“). Това е първата съвместна работа на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, публикувана точно преди 30 години.
Дано 2023 бъде вдъхновена и щедра, за работа и за радост.

Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора
тържествено ви канят
на 14 декември от 18 часа
във фоайето на операта
ПРЕМИЕРА
„МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“
от Мария Донева
илюстрации Кирил Златков
със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора
Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи.
Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика.
Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините.
Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук.
Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия.
Заповядайте!

Това е проект, в който участвам.
Снимките направи младият фотограф Севдалин Тлаченски, а ние с Кристин Димитрова, Анастасия Стоилова, Константин Трендафилов и Петър Чухов си избрахме по две фотографии, по които да пишем и така да ги преведем от езика на образите на езика на думите.
Утре ще бъде неговият тържествен финал с изложба в София, подробности за проекта и откриването има ТУК.
Ето ги снимките, които избрах, и моите текстове, прочетени на български от Мариан Маринов и на английски от преводача Том Филипс.

***

През мътно стъкло гледам сиви павета,
забързани хора от друга планета,
разхвърляни знаци на писменост чужда,
движение бързо и болка без нужда,
и списък със цели, и път без посока,
и дребни човеци под сграда висока,
витрини, съдини, начупени плочки,
познати квадрати, тирета и точки,
провиснали кабели, релси, улуци,
във празни джобове – ръце във юмруци…
Една жена бърза, и през светлината
студеното слънце й милва косата.

И второто:

***
Не съм дошъл за хляба. Сега съм уморен.
В ума ми вдигат врява избистреният ден,
джамията, небето, ръмжащите машини,
крилото, от което се ръсят перушини,
клепачите, които безсилно се захлопват,
стените, и трохите, които сладко тропват,
прииждащата зима, листата и боклукът,
и сянка на любима, деца, които гукат,
стрехи, дървета, къщи, кънтящи монументи,
сезони, милиони минутки и моменти,
студено, уморено от всичко предстоящо,
пребито, преброено, гъмжащо и летящо…
Сега ще си отдъхна. Едничък миг ми трябва.
Ще кацна. Ще въздъхна. И после… После хляба.

Предколедно излизат дългоочаквани заглавия, появяват се и изненади, ето при мен например как изглежда това:

Имам пет книги, които съм превела и са чисто нови, и всяка от тях ми е най-любимата.

По-точно, четири и половина са. „Малкият НЕднорог“ е в стихове до към средата, и аз преведох тази част, а нататък я оставих в ръцете на Димитър Риков. В нея се разказва за един малък сладък еднорог, който винаги и за всичко казва НЕ. Този инат си намира приятели, с които са си лика-прилика, и знаете ли каква е поуката? Поука няма пък. Не, няма. Една от най-смешните книги, които съм чела изобщо някога.

После излезе „Бабите. Всяка по своя си начин“. Тя не е в стихове и в нея едно момиченце разказва за двете си баби. Те са много различни – едната е домакиня, обича да шие и да готви и да сади зеленчуци в градината. Другата пък обича модата, пътешествията и фотографията. Това, по което си приличат, е че от все сърце обичат своята внучка. Нали ви казвам, това е кратък прозаичен текст, а като го чета на глас, правя все по-големи паузи и преглъщам, и ми е толкова мило… За всичко. Наистина е книга като прегръдка. Не е приказка, но е фантастично обичлива и мила.

Имаме също и „Драма с лама“. Тя пък е книга – помощник в разрешаването на проблеми като прекалената стеснителност, нерешителност и тревожност, и то не само у децата. Нейният герой Алекс е умно детенце, но толкова много се притеснява за какво ли не, че умът му от напрежение произвежда една розова лама, която го следва навсякъде и не иска да изчезне. Накрая една добра учителка обяснява на детето, че от време на време всеки се чувства по този начин и в това няма нищо страшно. Няма смисъл да бягаш от тревогите си, нито да ги игнорираш, нито да се опитваш да ги залепиш с лепило за пейката или да ги изпратиш някъде далече в колет. Това, което наистина помага, е споделянето. Добре де, нещо такова, но в хубав и забавен римуван текст и сладки картинки.

„Червените дзени и сините дзини“ е новата книга от божественото дуо Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър. Бил и Жанета от книжката са като Ромео и Жулиета, но в космоса и с щастлив край. Тук има всичко, което обичаме у тази авторка: симпатични герои, забавни случки, неочакван обрат, нежен финал, значими теми, представени с деликатна категоричност.
Очакваме още една книга от Дж.Д. и А.Ш. до края на годината, като дойде, ще ви кажа.

И понеже Коледа вече е на една ръка разстояние, ето я „Коледната принцеса“. Това е малката Марая, която живее в бедна къщурка заедно със завеяната си майка, която е оперна певица и не се справя особено добре с битовите задачи, и с досадния папагал Павароти. Единственото убежище на Марая е в музиката, която е нейно утешение и забавление. Тя й помага да се справи със самотата, враждебните съседи, злобните горски духове, и след всичките си приключения Марая се превръща в истинска коледна принцеса. И още, знаете ли как свършва книгата? С песен.

Показвам ви я тържествено.
Така ще изглежда книгата за мишките и операта.
Художник – Кирил Златков.
Очакваме я през декември.

Поетичен трубадурски двубой между Мария Донева и Елка Стоянова

За втори път в Стара Загора
един срещу друг се изправят майсторите на ритъма и римата
Мария Донева (със секундант Здравко Георгиев) и Елка Стоянова (със секундант Антон Димитров).
Автор и водещ на поетичния трубадурски двубой е Петър Чухов.
Ще се проведе на 11 ноември 2022 г. (петък), от 17:30 часа
в Държавна опера Стара Загора – фоайе.
Организатори са Община Стара Загора и Библиотека „Родина“ – Стара Загора.

ПРАВИЛА
Според правилата двубоят ще се проведе в четири тура:
I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си;
II тур – всеки от двамата ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.
IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.
Форматът „поетически двубои“ предполага атмосфера на непринуденост. Освен това той пряко ангажира публиката, която трябва внимателно да следи действието и да преценява достойнствата на авторите.

Думи преди двубоя:

Мария Донева

Аз съм Мария Донева. Живея в Стара Загора, тук се родих, тук учих в Седмо основно училище и после в гимназия „Христо Ботев“. Тук се омъжих, тук се разведох.
Тук започнах да пиша стихотворения. После отидох в София и спрях. Завърших българска филология, поживях още няколко години, върнах се в Стара Загора и отново започнах да пиша. Към момента имам към 20 книги със стихотворения и разкази. Превеждам детски книги. Работя в драматичния театър, но съм писала песни и за пиеси в кукления.
Може да се каже, че повече живея с книги, отколкото с хора. Всяка седмица пиша по две статии за книги във вестник „Сега“, водя рубрика „За книгите“ в предаването Флашмоб по радио Стара Загора. Чета, пиша, лягам си с книги. Ходя от град на град да рецитирам стихотворения и да разказвам приказки на децата. Участвам в концерти с класическа музика и с джаз.
Елка Стоянова е една от най-любимите ми поетеси. Тя е възхитителна личност и много се гордея, че сме приятелки.
Хубаво сме приятелки, но лично сме се виждали само няколко пъти. Това обяснява факта, че тя също ме харесва. От разстояние харесването е лесна работа.
Но аз съм и много смела и затова я предизвиквам на двубой. Така ще имаме удоволствието да я видим на живо на старозагорска земя, да чуем стихотворения, да се посмеем и да споделим радостта от живота. Дори и да загубя – което зависи изцяло от решението на уважаемата публика – аз пак ще спечеля, защото ни предстои интересно и вълнуващо събитие.
Освен на подкрепата на старозагорската публика, ще разчитам и на своя секундант. Това е Здравко Георгиев. Той е достолепен, доблестен, ерудиран и цапнат в устата, освен това е много наясно със съвременната поезия. Той е неприкрит поклонник на любовната лирика и понеже е обективен, като нищо ще мине на страната на Елка Стоянова – и аз не бих го упрекнала.
Но много ще се постарая да спечеля и двубоя, и вас.

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.

Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.

Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.

Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.

Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.

Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.

В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста

и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.

Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.

Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,

тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

Елка Стоянова

Понеже в Бургас всички си говорим на ти, затова минавам направо към ти-то и от сърце ви казвам: здравейТИ, как сТИ, мили хора от Стара Загора!
Казвам се Елка. Идвам от Бургас, най-добрият, но всъщност е по-добър от Стара Загора единствено с това, че има директен излаз на море. За обичта си към литературата, и в частност към поезията, няма какво да говоря – щом съм тук, се досещате, че четенето и писането са част от сърцето ми. Прописах стихове по причини, познати на повечето посягащи към молива – за да се освободя от емоциите, да си овържа демоните и да опитомя хаоса в главата си. Оказа се добра идея, от моя гледна точка де. Майка ми например не е много сигурна, че и един бой би свършил работа, но тоя тип възпитание никога не ѝ се е удавал, така че се наложи да се примири с амплоато ми на поетеса. Понякога, след поредната ми писаческа изява, ги хващам с баща ми, че се споглеждат с оня поглед „къде сбъркахме“, но пък дете съм им вече почти петдесет години, късно е да се направят, че не ме познават.

И ето ме, тук, пред вас, в двубой с ВЕЛИКОЛЕПНАТА МАРИЯ ДОНЕВА.
Най-хубавото на това да обичаш поезия, да четеш поезия и да търсиш поезия, е че имаш шанса да срещнеш хора като Мария. В конкретната ситуация го казвам с леко свито сърце, защото да влезеш в двубой с невероятната, очарователната и талантлива Мария Донева, и то на неин терен, си е направо свирен мач. Не знам как ѝ се вързах на акъла… Всъщност знам – вие да познавате човек, който може да откаже нещо на Мария Донева!? И аз не. Няма такъв. НЯ-МА. Мария е щурец в ухото на Вселената, четвъртото листенце на детелината на мечтите, медът върху топлия хляб на живота, трапчинката на лицето на поезията. И е моя приятелка! Ура! Обаче… е и дяволски добра поетеса, а на мен това хич не ми харесва, защото не стигаше ли просто да е хубава, какви са тия излишни екстри с таланта и чара? Мен ако питате, такъв противник в поетичен двубой не ми трябва. Но като съм казала „да“, ще си нося последиците. Затова имам една молба към вас – ИЗОБЩО НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВО ГОВОРИ МАРИЯ! ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ, КОГАТО ПОЧНЕ С ВЕДЪР ГЛАС ДА ЛЕЕ ПОЕЗИЯТА СИ! Така може и да имам шанс да я победя, а на мен победата не ми е най-важното нещо на света, но пък тук, в града на поетите, в сърцето на литературна България, на нейна територия да победя не кого да е, а МАРИЯ ДОНЕВА! … това, мили хора, е нещо като вселенски подарък. А имам рожден ден скоро. Добре де, догодина чак е, но то, вселенски погледнато, пак е скоро!
Мария, извинявай, но ще играя нечестно. Иначе просто нямам шанс срещу теб, твоя талант и твоите трапчинки.
Хвърлям ти бялата ръкавица, ама после да ми я върнеш, че белите ръкавици се оказаха дефицитна стока. Има ги само по сватбарските магазини, а по такива места избягвам да ходя, че, дето вика мама, стига ни хората да говорят, че си станала поетеса, остава да се зажениш пак.
Готова ли си? Стрелям!

За секунданта ми Антон Димитров
Роден в Сливен. От 22 години натурализиран Бургазлия. Организатор на бард-фестивала „Солени ветрове“ – летни вечери на изпятата поезия. Сценарист на няколко забавни предавания по БТВ и ТВ7. От 2013 пише за Нешънъл Джиографик – общество във Франция и Швейцария. Автор на една стихосбирка („Писна ми“ – 1998 г.), която вече дори авторът не притежава. Баща на две деца и три пиеси – „Разделени“ (2007), „Когато, когато, когато“ (2012) и „Куз“ (2020).

Новата книга на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър от миналата седмица е по нашите книжарници.
„Тримата стари злобари“!
Тя е много симпатична заради заглавието, и специална заради него – Аксел Шефлър лично го е изписал на български език.
Когато пристигнаха файловете, последните илюстрации още не бяха оцветени, толкова е нова.
И понеже днес е 15 септември, искам да пожелая на всички родители, ученици и учители да се сблъскват със злобари само в книгите, и никога в училище. Амин.

Ех, че хубаво!
Ще бъда в Габрово на 17 септември да си говорим за букви, за животни, за приказки и за каквото обичаме.
Ако пристигна навреме предния ден, ще успея за срещата с бай Илия Деведжиев.
Цялата програма ми харесва. Ето я по дни и часове ТУК.

Никой не може да те направи поет!
Съгласна съм, и то много съгласна. Даже ще добавя: никой не може да те направи оперен певец, цигулар или художник!
Никой не може да те направи шофьор на камион, нито златар, нито шивач.
Никой не може да те направи. Само ти можеш да се направиш, като учиш и си блъскаш главата, и опитваш сто неща, крадеш занаят, попиваш знания, сравняваш, гледаш добри и лоши примери… целия процес.
И пак няма гаранция.
Сигурно е само, че всичко си иска труд, време, внимание и учене.

Казвам го, защото Творческа академия „Заешката дупка“ кани желаещите да се запишат на курсове през октомври.
И аз ще участвам по покана на Рене Карабаш. С Азис Таш ще водим занимания, свързани с поезията.
Онлайн, два пъти седмично, в понеделник и четвъртък вечер.

От 40 години мисля за стихотворенията и ги чета и преживявам и съчинявам и ако и вие сте на тази тема, ще обменим съгласия и несъгласия.
На мен ми е скучна теорията извън контекст, затова ще работим по текстове и с конкретните примери ще откриваме общи важни неща. Имам предвид текстове от класически и съвременни автори, както и текстове, които сте написали вие преди или по време на общата ни работа.
Също така ще се радвам да ви разкажа, каквото съм научила през годините за това,
1. как се издава книга,
и ВТОРО, какво се случва след излизането й и какво бихме могли да направим, за да не се кумим като току-що паднали от небето и да викаме „ами аз не знам, нямам опит, никой не ми е обяснил“. И то вярно, че никой на никого нищо не обяснява. А пък е неловко да питаш.
Ще се радвам, ако питате.

Подробности и много интересни неща има на сайта на академията. ТУК