В телевизора в телевизора

Слагам това интервю тук, защото искам да ви погледна в очите и да ви кажа на глас най-важното, което мисля и знам: има хора около нас, които ни обичат и ще ни подадат ръка, попаднем ли в беда; и още – ние самите сме такива хора.

Благодаря за поканата и за разговора, Велизара!

И за по-голяма красота – няколко снимки на есенно гинко.

„Зог“ и „Грозната петорка“

Мило дневниче,
Открих средство, което помага срещу тревожност и тъга.
То е микстура от няколко любими съставки: работа, разговор, приказки в рими, смешни животни и огромно нетърпение, което ще бъде удовлетворено в сравнително кратък срок.
В случая: миналата седмица и тази с Манол Пейков редактирахме следващите две книги за деца, които преведох и през декември/януари ще се появят на книжния пазар.
Аз съм ви ги чела, а скоро всеки, който иска, ще може да си ги чете.
„Зог“ – приказка за дракончето, което много се старае – и успява! – да стане дракон за пример, и принцеса Перла, която пък няма защо да се старае, тя си е родена принцеса, но това не й е достатъчно: тя иска – и успява! – да стане лекар и да помага на драконите, изпаднали в беда.
„Грозната петорка“ пък е за най-грозните африкански животни – антилопа гну, брадавичеста свиня, лешояд, марабу и хиена. Що пък да са грозни? Е, добре, дори и да са такива, на тях не им пука, даже им харесва да са такива, каквито са… а има и едни мъничета, който ги намират за неустоимо хубави.
Не издържам, ще ви кажа развръзката. Децата им ги обичат и ги харесват. Много.
Според вестник „Сънди Таймс“ Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване. Хубаво са го казали вестникарите.
Докато доизпипвахме текстовете, съвсем си забравях тъгите и тревогите. Жалко, че работим доста бързичко, а, Маноле?
Венета Атанасова ги подготви за печат, и сега…
Сега остава да си мечтаем и да чакаме книгите да дойдат.

Кучето Нел е вече и у нас

Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я.
Още по-хубава, отколкото си представях!
На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу.
Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни.
Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“.
Щастлива съм.

Нощ на литературата в Стара Загора

Пропуснахме я през пролетта, но сега с радост научих, че все пак ще се състои – на 7 октомври.
В Стара Загора ще има 6 читателски гнезда – описани са ТУК.

Аз ще гнездя отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и ще чета един разказ от сборника на Франк О’Конър „Моят едипов комплекс„, преведен от Иглика Василева.

Предишните години все гледах да се нагиздя специално, кога по пижама, кога с ангелски крила.
Сега просто ще се насладя на чувството за нормалност. А именно – по тъмно да съм сред хора, които обикалят от място на място, за да слушат как други хора четат на глас художествена литература.

Ще се видим там.

Есенен литературен салон на 2 октомври

Това е първото ми събитие реално на живо за 2020 година, обаче пък какво събитие!
По идея и покана на господин Крум Георгиев тази есен имам честта да участвам в Есенния литературен салон на НЧ „Николай Лилиев – 2005“, и то с най-любимите ми съвременни поетеси. От лъвица нагоре, по азбучен ред: Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова.
Ако времето позволява, ще бъдем на открито в Лапидариума на РИМ, ако вали – вътре в музея, на Античната улица.
От 18 часа на 2 октомври.
Чу-до!

Литературен клуб „Без заглавие“ отваря врати през октомври

Добри новини!
Литературен клуб „Без заглавие“ отново отваря врати.
Поканени са младежите от 8 – 9 – 10 – 11 – 12 клас, които обичат да пишат и още повече обичат да четат.
Ние се събираме всеки вторник от 19 часа в ЦПРЛ на улица „Захарий Княжески“ 71 и там играем разни игри с думи, пишем текстове и после ги редактираме, говорим си за книгите, които сме прочели, както и за онези книги, които мечтаем да напишем.
Какво ти мечтаене! В края на учебната година издаваме сборник с разкази и стихотворения на участниците в клуба.
Участието е напълно безплатно, както и във всички останали школи, клубове и състави на ЦПЛР.
Първата ни среща ще бъде на 6 октомври.
Моля, заповядайте!

 

 

„Книга за първолаците“

Картинка

Имам нова книга – „Книга за първолаците“.
Тя е специално издание за дечицата от Стара Загора, които на 15 септември ще тръгнат на училище.
Включих стихотворения за куче, коте, буболечка, песъчинка, скъсан чорап, за едно мъничко чудовище и за едно мъничко дете, което обича книгите.
Това – добре.
Но знаете ли кое е прекрасното?
Че художничката Елица Сърбинова направи най-хубавите рисунки на света!

Книгата наистина е подарък специално за нашите първолаци. Тя няма корична цена, не се продава никъде. Аз имам няколко бройки, които вече почти съм подарила.
Но пък сме намислили да допълня книгата с още стихотворения, Елица да нарисува още картинки и да направим второ, допълнено издание, което вече ще може да се намери по книжарниците.

Щракнах няколко снимки, ето.

Ура!

High Bet Casino Slots

Все съм си мислела, че „искам да правя компютърни игри и да си цъкам на компа по цял ден“ е новото „искам да стана космонавт“.
Мислех си така буквално до преди няколко месеца, и продължих да си го мисля, но потайно и подмолно до преди три часа.
Иво каза, че с един приятел ще правят игричка… и после като го питам какво прави, все ми казваше „рисувам детелинки“… или пък ми пращаше картинки с димящи искрящи колби… и буци прозрачен зелен лед с черепи вътре… и „гледаме за бъгове“…
И днес какво?
– Майко, от преди 8 минути синът ти е на пазара.
На пазара на труда? На пазара на любовта? На Женския пазар?
Играта им е в Google Play!!!
– Душо моя, дай да сложим при мене някой банер-манер, нещо?
– Не бе, маме, това си е твоето блогче, хората влизат там, за да четат стихотворения, не ти трябват банери.
Но аз имам нужда да се похваля!
Синът ми е космонавт!
Искам да кажа, синът ми е нарисувал цяла игра! Съвсем истинска. Аз лично си я свалих и цъках от 1 следобед до сега.
Минавам само да се похваля и пак ще въртя ротативки, докато напълно си профукам последните години от младостта.

НОВО НОВО НОВО! „Кучето детектив“

Първа ще ви кажа този път!

Доброто куче Нел е много талантливо.
Освен че е гальовно, послушно и игриво,
то също е известно със своите умения
загадки да разкрива. И даже престъпления!

Запознайте се с Нел, кучето детектив, което ще надуши изход от всяко затруднено положение!

През 2020 ще излезе още една история на Джулия Доналдсън на български език 🙂
На хоризонта се задава нова най-любима книга, ура!

„Кучето детектив“

Написа Джулия Доналдсън.
Нарисува Сара Огилви.
Преведе Мария Донева.
Редактира Манол Пейков.
Оформи Венета Атанасова.
Издателство „Жанет 45“
2020 г.

 

Какво каза калинката, ура

Тежките периоди се преживяват по-леко, ако знаеш кога ще свършат, или поне ако очакваш нещо хубаво.
Първото не ми е известно. Хубавите неща, за които копнея, са все лични, но има и едно, което искам да споделя с цял свят.
Нова книга на Джулия Доналдсън на български език!
Нашето заглавие е „Какво каза калинката“.
Илюстрациите са чиста прелест. Не са от любимия ни Аксел Шефлър, а от друга художничка, която също работи много с Джулия Доналдсън – Лидия Монкс. Леки, цветни, вдъхновяващо весели, нямам търпение да ги видите.
Книгата е за малки деца. Криминална е. В нея има приятелство, герои с различни характери. Има и поука! А тя е, че понякога най-мълчаливият може да каже една дума, но тя да е от значение за всички, и не е важно само да се изказваш по всеки повод, ами и да чуваш какво се говори.
За превода да ви кажа. Аз я преведох по моя начин, с помощта на чудо. Ей така: щрак! Имаше пасажи с различен ритъм и на мен това ми харесваше, обаче Манол Пейков ми вика – не. Било му бъркало в мозъка с ръждив пирон, вика.
А аз: не знам, не мога, така ще стои. И после, на третия ден, го поправих.
И измисляхме по нощите варианти, смяхме се и се трогвахме, и накрая стана книжка като песен на славей.
По страниците я нареди и накичи и направи българските буквички Венета Атанасова.
Живот и здраве, ще излезе от печат през този юни или след юни.
Показвам корицата:

Както казах в заглавието, ура.

 

„Джазът пее на български“ точно на 10 години днес

Десет години!
Щяхме да направим концерт в началото на април, но има една лека вероятност да се отложи.
Здраве да е.
Това е плакатът за първия ни концерт, точно преди началото му се видяхме за пръв път на живо с Марина и с Антони. Венци го познавах от преди.

 

Николай Бойков в Стара Загора на 28 ноември

Представете си:
В колата сте, пътувате. Пускате радиото и още на втория тон, преди да се е оформила мелодия, вече знаете, че това е джаз. Познавате по чувството за суинг – под езика, върху гръдната кост и зад очите (аз го усещам там).

Представете си:
Разгръщате книга, прочитате един ред на произволно отворена страница, и преди да сте стигнали края на фразата, разпознавате поезията. Не е заради мерената реч и късите редове, поезията е друго. Например – кое да е изречение в „Сто години самота“.

Поезията е там, във въздуха около думите.

Точно това категорично усещане за поезия ме облъхва от всеки текст на Николай Бойков.
Аз много го харесвам, но малко го познавам.
Той ще дойде в Стара Загора на 28 ноември, за да представи най-новата си книга, „101 посвещения“. Срещата ще бъде от 18 часа в дома-музей „Гео Милев“.
Никак не ми се иска да пропуснем тази среща и тази поезия.
Моля, заповядайте.

Джазът пее на български в „Перото“ на 20 ноември

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ

в клуб „Перото”
на 20 ноември от 19 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

БИЛЕТИ: ТУК 

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Вече повече от 9 години проектът „Джазът пее на български” (JAP / ДжаП.Бг) доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав. За първи път „Джазът пее на български” бе представен на старозагорска сцена през март 2010 г. в цикъла концерти „Лайв Зара Джаз”. Следват гостувания в София, Русе, Велико Търново и Пловдив. Редовните срещи с публиката носят на проекта национална популярност. Не закъсняват и професионалните оценки: „Ето че и на български може да се пее jazzy. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Богата работа – пир по време на криза!” – възторжено възкликва композиторът и джазмен Любомир Денев. Не по-малко ласкави са и отзивите в пресата. Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена. Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.

Това е текстът на събитието, а аз най-вече искам да викна – урааа, пак ще имаме концерт, и то скоро, скоро!
И в Перото, а аз обичам да съм там. Там бяха прмиерите на „Щастливи времена“ и на „Как спрях да крада“ и усещането ми е за нещо хубаво, с приятели, които се усмихват.

Среща в Русе на 16 октомври

Картинка

Най-после!  ❤ ❤ ❤
Среща в Русе, в любимия Хеликон, на 16 октомври от 18 часа, за да празнуваме десетгодишнината на книжарницата и това, че сме заедно.

„Животните“ в София на 15 октомври

Картинка

Софийската премиера на „Животните“ ще бъде в Младежкия театър на 15 октомври от 18,30 часа.
Няколко години от живота ми, по силата на обстоятелствата, минаха покрай ателиетата на Младежкия театър. Горе при художниците, там беше ателието на Румен и неговите колеги Веско, Боби и Борян, долу в железарната пък работеха Вили и Колето. Иво там израсна, даже по едно време твърдеше, че като стане голям, ще бъде „свободен дърводелец“. Къщата на ъгъла на „Дондуков“ и „Будапеща“ вече не съществува, а театърът играе на своята си сцена, а не зад опашката на коня.
Не мога да повярвам, че представянето на книгата ми ще бъде там. Това безкрайно много ме респектира.
Как се върти светът…
Е, ще се видим в Младежкия театър във вторник. ❤

Ето го и събитието във фейсбук.