Докато се мъча някак да заспя,
и докато чужди глупости търпя,
в своето леговище със една заплата
трупам си съкровище, ужким за децата.
Както си разглеждам, изведнъж купувам.
Радва се душата ми като пазарувам.
Ленти за глава, златоткани чанти,
книги, плетива, шепи диаманти.
Кремове със страховити касови бележки:
за мерак, за красота и против болежки.
Чаши. Пало санто. Черен кимион.
Кориандър. Чайник с формата на слон.
Всякакви парфюми заради шишенцата.
Обици, които да красят ушенцата.
Онова например е със намаление.
Другото създава ведро настроение.
Третото напомня за следобед с баба.
Тясно? Ще го нося, като стана слаба.
При това съм веща. Чудеса намирам.
Не, не трупам вещи. Колекционирам.
Всеки ден се будя с интерес различен.
Газя в плитчините на поток паричен.
Толкова се трепя, трябва ми награда.
Искам да се радвам, докато съм млада!
Вдигат се цените: като съм спестявала,
всъщност се оказва, че съм разхищавала.
При това не харча, да речем, за дрога.
Глупости купувам? Да, защото мога.