За някои философски аспекти на естетическия акт

Когато човек отдели от времето си и посети някой спектакъл, примерно оперета, той винаги печели.
Хубавото представление му доставя радост и наслада. То е естетическо преживяване.
Не-хубавото представление, от своя страна, е философско преживяване.
То буди у човека изумление и го тласка към размисъл.
Кара го да си задава въпроси като:
– Какво правя аз тук?
– Щом историята е оставила дадено заглавие да потъне в забвение, какви вселенски сили карат някои хора да го ексхумират и да го турят на показ на сцената?
– Какъв ли злодей е бил този и този певец, щом кармата тъй жестоко му се подиграва (подритва го, пържи го, скача му по главата). Това, да се родиш с дарба, да я осъзнаеш, да работиш от детска възраст, да се изучиш в консерваторията и другаде, да изпееш толкова велики арии, и после да те кльофнат в някоя безумна постановка. А кажи ми? Разковничето сигурно е в някой предишен живот, няма друг начин.
Важи и за музиканти, хористи, балет.
– Оперетата, да речем, е комична. Това се разпознава по костюмите, въртенето на очи, правенето на смешки тип „Комиците“, женския бой, пиенето на очистително, пърденето, насирането и други физиологични изблици, използвани като кулминация на веселието, развръзка на конфликта и като цяло, като деус екс махина (лошият се е осрал, следователно е победен).
Следва ли, че всеки, който се е осрал, е победен, следователно лош? (В това число постановъчният екип?)
– Е ли възможно чувството за нереалност и неадекватност да идва от зле подбраното място? Ако дадена оперета се представи в някой бар, примерно в Тортуга, не би ли било по-хармонично и оправдано това и именно това изобилие от определени изразни средства?
– Бива ли да се ходи на оперета трезвен и това не затваря ли чакрите на зрителя, като го прави неподатлив и непропусклив за авторовите послания?
– Хубавата музика оправдава ли необяснимите и не дай си, боже, нелепи творчески решения?
– Ако преобладаващата част от публиката се смее и се забавлява, а конкретен зрител се мята в крайни състояния на изумление, съжаление (към изпълнителите и към себе си главно), потрес и нетърпение да се махне от залата, е ли това художествено преживяване, естетически феномен, вид катарзис?
– Какво разбирам аз?

?

Кокичета

 

Благост и успокоение, даже не се насилвам да се зарадвам, гледам ги като за пръв път, и все едно не съм ги нарисувала набързо, несъзнателно, докато с Иво си пишем, а и наистина има ли значение дали идват от ръката ми или от пръстта, все едно е.

Кафява сойка светва…

 

Кафява сойка светва със синички перца.
За първи ден пръстта излиза на открито.
Сред пясък, сол и кал самотна обица
на дъното на локва блещука упорито.

Градът се мие сам, разтапя си леда
и става все по-мръсен. Обаче как се смее!
Прилича на болник, по чудо оцелял,
внезапно осъзнал, че май ще оздравее.

 

Любовен 14 февруари

 

Сексът прави любовта видима.
Също и целувките.
Грижата един за друг.
Споделените моменти.
Споделените красиви моменти.
Стихотворенията. Музиката. Топлината. Топлотата.
Някои от тези неща си ги имате вкъщи. 
Ние можем да ви предложим само най-мелодичните и близки до сърцето джаз-стандарти, с български думи, в уютна обстановка, с хубаво вино и със стихотворения, в които се говори за добри хора като вас.

На Свети Валентин джазът и любовта ще пеят на български.

Ако си имате любим човек, елате двамата.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно с музиката, поезията и любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венцислав Благоев – тромпет,
и Мария Донева – думи

На 14 февруари в София, в Чайната на „Бенковски“ 11
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход за концерта – 10 лева.

Телефон за резервации: +359887051080

Сова в библиотеката

 

Тя беше в детския отдел. Доведоха я от Зелени балкани.
Казва се Лулу. Болничка е, има пердета на очите, затова си живее с хората, няма планове да се връща в дивата природа. Не ловува, хранят я.
Много е хубава!
На съвсем ново място, заобиколена от непознати хора, които се приближават и искат да я помилват, тя е сдържана и достойна. Не издава нито звук. Следи движенията. Не мога да преценя усмихната ли е, или възмутена, или позира за снимките (кой би могъл да се удържи и да не я снима).
Какво хубаво момиче е Лулу! Цялата е пух и кадифе, клепките й са кадифено-сиви, очите й са като топчета от лъскаво и непрозрачно черно стъкло.
Изпитвам спокойствие, чувам тишината й, изпълва ме уважение към милото птиче Лулу. Хубава Лулу.

Какво повече?

Земята се върти и те отнася,
а аз във капка от любов се давя.
Дори и липсата ти е прекрасна.
И повече какво да се направи?

Как мога да ти кажа: обикни ме,
кажи ми от кого да те измоля…
Повтарям си любимото ти име
и името ти има вкус на пролет.