Monthly Archives: октомври 2016
Сладко розово
Вторник, 11 октомври
Чакам този вторник от три месеца и половина.
Не стоя да го чакам. Работя, чакайки. Репетирахме всеки ден. И ето.
Утре е премиерата. Есен е, въздухът изстива, напрежението се сгъстява. Много събития.
Имаме премиера утре, мили. Смяхме се, повтаряхме безброй пъти едно и също, викахме и се сърдихме, сдобрявахме се и се радвахме, много се уморих. Бяха прекрасни дни, сега като си помисля.
Направихме една детска пиеска. И да не е детска, бебешка да е, нищо не става, ако не си извадиш душата на показ – ние, всички заедно.
И утре, пред публиката.
А, да.
По тази причина, понеже представлението ще започне в 18 часа, има две следствия:
1. Който има билет за концерта на Васко Василев, да не се тревожи – ще свършим достатъчно време преди началото на концерта.
2. Литературният клуб ще се събере на представлението, доколкото разбрах. А следващата ни обичайна среща ще бъде в ЦПРЛ („З. Княжески“ 71) в 19, както си трябва. Вижте колко хубаво си открихме учебната година миналата седмица:
Мека книжка за морето
Бебешка книжка със сърце
Зайче с шалче
Книжката на Александър
Шумоляща книга за бебе
Отдавна си мечтая да ушия книжка, но мислех, че ще е прекалено трудно. Предполагах, че иглата трудно ще пробива многото пластове плат, особено с целофана между страниците. Но вчера най-после се реших, избрах шарени платчета, интересни за пипане, и пробвах.
Можело!
Книжката ми не разполага с нито един прав ъгъл и е леко кривичка, защото не обичам да меря и да чертая, и защото си шия на ръка замечтано и разсеяно, но според мен бебетата са много свестни хора и не биха се притеснили от такива подробности.
Снимах книжката, но няма как да снимам колко неописуемо приятна е на пипане и колко смешно шумоли.
Днес ще направя втори том – бархетна книжка за живота на мечетата. Дано да стане хубава.
Какво продават днес в магазините
Пуснали са нови видове очи в магазините, което ме подсети за любимия Даниил Хармс:
КАКВО ПРОДАВАТ ДНЕС В МАГАЗИНИТЕ
Коратигин отиде до Тикакеев, но не го завари вкъщи.
А Тикакеев в това време беше в магазина и си купуваше захар, месо и краставици.
Коратигин се повъртя пред вратата на Тикакеев и тъкмо се накани да му пише бележка, вижда, че се задава самият Тикакеев с мушамена чанта в ръка.
Като видя Тикакеев, Коратигин се развика:
— Вече цял час ви чакам!
— Не е вярно — отвърна Тикакеев, — излязох преди не повече от двайсет и пет минути.
— Не знам — каза Коратигин, — но вися тук от един час.
— Не лъжете! — каза Тикакеев. — Срамно е да се лъже.
— Уважаеми господине! — подхвана Коратигин. — Бъдете така добър да си подбирате изразите.
— Смятам… — започна Тикакеев, но Коратигин го прекъсна:
— Ако смятате… — рече той.
Но този път Тикакеев го пресече:
— Ама и ти си една стока!
Тези думи така вбесиха Коратигин, че той затисна едната си ноздра с палец, а с другата се изсекна връз Тикакеев.
Тогава Тикакеев грабна от торбата най-голямата краставица и удари с нея Коратигин по темето.
Коратигин се хвана за главата, падна и умря.
Ето какви големи краставици продават днес в магазините!
19 август 1936 година
Честит рожден ден, мила Соня! (2016)
Соня! От Соня по-Соня! Сонисима!
Другите нека те мислят за хрисима
като те гледат, че вечно четеш,
до кафенето разхождаш се пеш,
нещо си пишеш, изтръскваш цигарка,
думичка сменяш със друга, по-ярка,
като калинка, като буболечка
по запетайките лазиш полечка…
Другите… Другите нищо не знаят!
Твоите думи на лято ухаят,
ти си фурия и златна светкавица.
Както мъхът по листата на здравеца
диша невидимо, но си е там,
всеки писател е славен и сам,
но твоят поглед между редовете
ги е направил да дишат и светят.
Соня, безмилостно строга до края.
Теб за редактор навек ще желая.
Вечно заета си. Винаги. Знам.
Мене ми стига, че има те там,
някъде, скрита сред пушек на масата,
вдигаш на другите автори класата,
но с оптимизъм аз гледам напред,
вярвам, все нявга ще дойде мой ред…
Соня, честит рожден ден и наздраве!
Нещо намислиш ли – да го направиш!
Нещо поискаш ли – да го получиш,
нещо не знаеш ли – да го научиш,
търсиш ли нещо – само да те срещне,
да си останеш все тъй безпогрешна,
мила и хубава и независима,
Соня, от Соня по-Соня, Сонисима!
Мече за гушкане
Нагоре
За „Бабата-бандит“, дуета на двете котки и литературния клуб
Ето ни тук, как си говорим с Велизара Цонева в телевизия Загора
1. за премиерата на „Бабата-бандит“ след няколко дни, на 11 октомври от 18 ч. в залата на РБ „Захарий Княжески“
2. за концерта „Майстори на белкантото“ на 30 септември, който мина преди няколко дни
3. за първата среща на литературния клуб „Без заглавие“ на 4 октомври от 19 часа в ЦПРЛ („Захарий Княжески“ 71)
Благодаря! ❤
„Без заглавие“
Литературен клуб „Без заглавие“ се събира за своите важни дела.
Важни дела: кой какво е прочел, кой какво е написал, колко е важно да говорим ясно, изговаряйте ги тези думи бе, хора, тука има един шоколад за изяждане, а, те били два!, хайде да играем на нещо с думи, утре в града ще гостува този и този писател, нали ще отидем да се запознаем, какво са ви дали за домашно – суперр, хайде всички да й напишем домашното, кой иска билет за театъра, разбира се, че приятелката ти също може да идва… я, то станало 8,з0 вечерта, ще се видим пак другата седмица.
И така – всеки вторник от 19 часа на „Захарий Княжески“71, ет.2. В Стара Загора.
Клубът е за младежи от осми клас и нагоре (няма да уточняваме колко нагоре. Няма таван.). Напълно безплатно.
Заповядайте, първата среща за тази учебна година ще бъде на 4 октомври!
🙂