Христос възкресе. И животът
на нова сметка продължи.
Пак мързеливият се мота,
нечестният реди лъжи,

неверният изневерява,
един преяжда, друг препива.
От срам душата се смалява,
огъва се и се превива,
размътена и омърсена.

И като няма как да спре,
зачака горко примирена
Христос отново да умре.

Да приема: занапред
няма да те виждам.
Чувствата да сложа в ред,
за да не прииждат.

Да се справя с мисълта,
че не те очаквам.
Думите ти да чета,
без да се разплаквам.

Да вървя, да ям, да спя.
Знаците да спазвам.
Да не чувам как градът
името ти казва.

В тишина като в море.
кротко да потъна.
Седем дни да съм добре,
осмия – на дъното.

Всичко да ни раздели.
И когато свикна,
тъкмо като преболи –
пак да те обикна.