Новата ми книга е толкова нова, че е на минус няколко дни 🙂
Първо ще се появи в София, на Панаира на книгата в НДК, на щанд № 326.
Който я види, да ми разкаже, моля.
Аз сигурно ще си я гушна няколко дни по-късно.

Премиерата на „Шепа лъскави череши“
в София
ще бъде на 12 декември от 19 часа
в + това (ул. Марин Дринов 30)

Имам желание да говоря тихо, да говоря за сериозни и важни неща.
Имам желание да ви видя отблизо.
Сто на сто ще има също смях и гушкане и тананикане и тропот.

Мисля, че в +това ще е  хубаво. Преди няколко дни там беше премиерата на „Улица „Щастие“ на Оля Стоянова, ще ми бъде приятно и аз да празнувам на същото място.
С вас.

Моля, заповядайте!

🙂

Понякога семейството е бреме –
например щом най-трудната задача
е да намериш подходящо време
на воля насаме да си поплачеш.

Към три часа, в среднощна тъмна доба.
Светът замлъква, плътен и спокоен.
В леглото ми е тихо като в гроба
и цялата тъга е само моя.

През стаи три в четвърта татко хърка.
Детенцето ми спи, добре завито.
Да видим: днес какво отново сбърках.
И както във леглото си съм скрита,

очи затварям и отново виждам
лица, които лъжат и се мръщят.
Тревогите зарадвани прииждат
и във ума ми са си като вкъщи.

А после като дребни таралежи
тревогите се кротват уморени.
Дъхът на тишината става нежен
и става топло и уютно в мене.

*