Докато мисълта обиколи…

Докато мисълта обиколи
трънливата си нивичка от думи,
объркване започна да вали.
Крадливи страхове горяха гуми.

Издигнаха се пушек и мъгла
и тлеещи тревоги задимяха.
Несигурност със мирис на смола
пристъпи, а очите й сълзяха.

И мисълта, захапала юмрук,
припряно почна думите да къса.
Дори не ги избираше по звук,
а само да са пъргави и къси.

Останала без дъх ги подреди,
погрижи се удобно да си паснат.
Това, което мътно бе преди,
внезапно стана хубаво и ясно.

И вече се разбираше добре.
Подухна вятър вдъхновен и умен.
А мисълта поспря да събере
най-шарените ароматни думи.

Няколко гледки

Панагюрски колонии, Панагюрище, Бъта

Кой децата шпионира

 

Кой децата шпионира
и кусури им намира?
Кой през цялата година
пие вино със сланина –
погледнете му тумбака!
Кой лежи и само чака
работата му да свършат?
Някой ден ще се прекършат
благородните елени,
като се качи в шейната.
Кой подкупва ви децата,
корумпира ги от малки
с материални залъгалки?
Кой горкичките джуджета
кара цялата планета
със играчки да снабдяват
и отчети да му дават?
Кой нахалник и поразник
има специален празник,
има си нарочна дата
да ви рови под елхата,
да се вмъква през комините,
да ви лази из камините,
да ви чупи керемидите,
както спите, без да видите?
Кой се хили като ряпа
и бисквитки с мляко лапа,
и в Лапландия намира се?
Дядо Коледа, разбира се!