Майки и деца

Цъфнали сливи,
свежи, красиви.
Хилави джанки
в бели пижамки.
Весела круша
пее под душа.
Всичко се смее,
нищо не зрее.
Безотговорно
мястото дворно,
цялото в бяло
се заиграло
Никой не мисли
скапани мисли,
планове важни
многоетажни
никой не прави.
Всеки се бави,
само пчелите
бръмкат сърдити,
вечно ръцете
са им заети,
с мъхести вежди
всичко оглеждат,
шетат, подреждат,
с продукти зареждат,
малките нежни
дръвчета отглеждат.

Мръсницата пролет

Мръсницата пролет
отново ме кара да искам,
но без да ми каже какво.
Със пръстче в праха
ми пише загадъчни думи,
и вече не мога да спя,
а мисля за тях и гадая.
Запрята полите ми
и ме разсмива, когато
трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.
Напива ме с дъжд
и ме кара да бъда различна
от вчера,
и вчера е вече далече.
Показва ми булчински рокли по всички дървета
и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.
Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет
и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.

Музика на земята

Tea House (Чай във фабриката), София, „Бенковски“ 11

26.03. СЪБОТА, 20:00 – АНТОНИ ДОНЧЕВ – пиано; ВЕНЦИ БЛАГОЕВ – тромпет; МАРИНА ГОСПОДИНОВА – вокал; и специалното участие на МАРИЯ ДОНЕВА

Когато стане 8 вечерта, лампите в Чайната ще угаснат, микрофонът ще замълчи още по-дълбоко и столовете ще се скупчат около масите. Ще се приближим, колене до колене и рамене до рамене.
Тогава свещите ще трепнат едновременно. Чаят ще пари. Венци ще вдъхне живот на тромпета. Антони ще докосне клавишите. Марина ще се усмихне. Земята ще се завърти, спокойно, като насън, и музиката ще започне.
На Деня на земята – най-красивите джаз-стандарти, с български думи, без електричество, само пламък, музика и глас.

Местата са ограничени. Вход – 10 лева.

Слънце – като слънце!

1.
Нека да е мрачно –
само да е пролет!
Пак дъждец се влачи
между клони голи.
В гълъбово сиво
глези се небето.
И ти се приспива,
и ти е добре. То,
пролетното време,
е гальовно, даже
слънцето щом вземе,
че не се покаже.

2.
То на първа среща
се държи студено
и поръчва нещо
ментово зелено.
То е много нежно,
тънко и прозрачно,
и във теб се вглежда
по особен начин.
Светва ти в очите,
с токчета ти траква,
все едно те пита –
Да? Какво очакваш?

🙂

Ахил и клечката за зъби

Миналата седмица бях на конференция, също като възрастните хора. В София, в хотел „Хилтън”, дори имах да помисля за изказване, изобщо бях толкова важна, ах.

Идеята беше да се съберат различни хора, които се вълнуват от проблемите на образованието. Цялата инициатива се казва „Диалог за бъдещето” и изказванията са качени в нета, така че всеки може да ги чуе и да види хората, които говориха. Те бяха много и различни, някои пламенни и компетентни и очарователни, други по-спокойни.

Аз бих ви обърнала внимание да не пропуснете вълнуващите думи на Марин Бодаков.

Много съм доволна от вътрешното си тиктакане, защото виждам, че съм заковала приказките си точно на 10 минути (и 4 секунди).
Разбира се, размахвам ръце неудържимо.
Споменавам „Киров”, мили колеги от ПГЕА, липсвате ми.

„Ахил и клечката за зъби”

Вече късно се стъмнява

Вече късно се стъмнява.
Сенките са светлосини.
Тъмното се утаява.
С две светулки се разминах.

А пък миналото лято
не видях дори едничка!
Някой ми ги е изпратил,
за да не вървя самичка.

Не че нещо… но добре е,
някой като те наглежда.
Буболечка – а изгрее
в тъмното, и го разрежда.