Понасям щетите от топлото време.
Човеку се иска на припек да дреме,

да мърка сънливо, да трепка с мустаци,
да си поклюкарства със другите маци,

да мижа без грижа, обаче… Обаче!
Веднага му тръсват хиляда задачи.

Я грабвай парцала да лъснеш стъклата!
Изкарай на слънчице одеялата –

да влезе чист въздух, да стресне микробите.
Изтупай праха! Проветри гардеробите!
Какъв си такъв бавен, неподреден…

Противен приятен предпролетен ден!

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Обла и гладка, с искри от коняк,
цялата злато, и слънце, и мрак
пърхане с мигли, сълзи и усмивки,
гълъб сънлив във гнездо от завивки,
само със поглед събужда желания,
всички целувки са й притежания,
спира дъха само щом се покаже.
Кой би могъл нещо да й откаже?!

На една малка малка улица
от един малък малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи
колко е часа.

Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,

във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.

Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.

А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,

трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,

и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката приспива,

той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга…
Поотвори се пролет.

Още не е зелено,
но все пак си личи,
че земята полека
поотваря очи.

Поолеква небето,
разкопчава яка,
пооглежда се – ето,
по е светло така.

Търкат длани мухите,
слънце щом ги допре,
позадрямват отвити.
Май вървим на добре!

Благодаря на екипа на „Малки истории“ за доброто око, с което ни е гледала тяхната камера.

Понеже няма надписи – човекът с лулата е доктор Тодор Толев.

Ето тук е филмчето.