Книги за ядене

Това не са кулинарни книги с рецепти, които те учат как да си сготвиш. Не, напротив – самите книги стават за ядене.
Идеята се родила в ума на един майстор-сладкар, докато приготвял разкошна торта за рожден ден. На нейните три етажа той изписал не просто ЧРД, а и всякакви хубави пожелания, и си представил, че който изяде написаните със сладък крем думи „здраве” и „щастие”, ще бъде здрав и щастлив.
Вечерта той казал идеята си на своя брат, който бил физик-изследовател. Двамата я обсъдили надълго и нашироко. После, след много работа, опити и облизване на пръсти, те успели да изнамерят Книгата за ядене.

Има още

Тъкмо прецъфтяха сливите

Тъкмо прецъфтяха сливите –
люлякът полилавя.
Щъркелите мерят нивите
с кльощавите си крака.

И подмолно, непрекъснато
нещо диша, шумоли.
И със цели шепи пръснати,
пърхат лакоми пчели.

На 23 април от 18 ч. в РИМ – Стара Загора – на трубадурски двубой с Владо Любенов

Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.

Има още

Стара Загора

Защото сме във равнина,
аз виждам много отдалече
прозорците й как блестят
през още рехавата вечер.

Дали са хълмове, или
по-тъмен облак я е сгушил?
Когато влакът намали,
то значи, че я е надушил.

Мирише на чакъл и прах,
на вкъщи – хубаво и вкусно.
И мене страшно ме е страх,
че гарата си ще пропусна.

Представяне в Пловдив на 7 април

Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂