Мартенички в предпоследния момент

Мартенички – защото наближава първи март. Но мисля, че на фибички могат да цъфтят целогодишно, и ще стоят добре. Синьото също е леко компромисно, но пролетта е ларж, няма да се заяжда за подробности я 🙂

Коледа в кутийка

Не съм виждала такива картички.
Вероятно защото не са точно картички. Аз си ги измислих и направих няколко. Пожеланието е написано на бележката вътре, а може би ще направя и малки знаменца на кибритена клечка.
Играчките вътре са идеални за празнични обици.

Красиво като мухоморка

Те имат тънички вратлета с тюлени якички.
Крачетата им са елегантни и височки.
Те са бели и червени като в коледарско наричане.
Стават за коледно украшение, брошка, мартеница, част от декорация на подарък. Ако крачетата им не са пълни с вата и зашити отдолу, човек може да ги сложи на молива или химикалката си и да се весели, докато пише нещо. Може да се пъхнат в букет (но не знам дали няма да се разбере погрешно).
Даже за ядене не стават, толкова са истински!

Яйчица

весели яйчица от филц

теменужки в Стара Загора, до нашия блок
а лалетата са в един изоставен двор в Раднево

те си растат и си цъфтят, това им е работата на тях

мисля във влака за София, по пътя за концерта, да шия още такива шаренички, скоро е Великден

а Цветница – сега!

Пролетни дрожди

Пролетни дрожди в моя ум.
Сигурно е от рязкото затопляне на времето. Аз ловко го избягвам, като не ставам от дивана, обаче то си има свои пътища, това топло.
И сърцето ми бие по-силно, искам нещо да направя, да тръгна внезапно.
Аз не съм от тези, внезапните, обаче…
Искам!
Не съм вчерашна, всичко ми е ясно. Тия номера са стари, на мръсницата пролет, чак е смешно как пак и пак й се хващам.
Мислите ми се омотават като онази жълта коприна в шкафа, и като нея – нито мога да ги използвам, нито ми се иска да ги изхвърля.
Ръцете ми са грижовни и нервни. Шият нещо. Яйца от щастливи зайци. Зайци. Грах.
Ще шият, каквото си искат!
Колко още ще продължи това с пролетта, а? Ако ще почва – да почва, и стига вече!