За мен беше трудна година и се радвам, че свършва. Поне символично да кажа край, стига толкова. Махай се, лошо. А ти, хубаво, стой така, както си беше, и продължавай да растеш и да хубавееш.

От доста години си правя обзор на работата тук, в блога, ще го направя и сега. Самият блог е малко позанемарен, защото почти не шия играчки, чиито снимки да качвам; а спрях да слагам и линкове към статиите.

Статии за книги.

До юни включително пишех по две статии седмично за новоизлезли книги за „Сега“.
Когато се наложи да спра работата си там, това ми разби сърцето. Но то беше превързано и излекувано почти мигом!
От юли всяка седмица пиша за детски книги в Книговище, а за книги за възрастни – в Медиапул. Благодаря от все сърце и на трите медии, които ми дадоха място да споделям пламенното си пристрастие към най-любимото ми нещо на света, книгите.
Три медии писмено, и една – устно – в родното радио Стара Загора.
Това е най-времеемкото ми занимание, което изисква да прочитам най-малко по две книги седмично. Понякога се начитам едно хубаво, пиша няколко статии и после може цяла седмица книга да не отворя. Или да отворя, за да я преведа.

Преводи

Преводи в стихове, скок-подскок. На детски книги. Превела съм общо 25 заглавия. Какво излезе през 2025, написах тук, има за издаване още.
Имах голямото удоволствие да гостувам на едно преводаческо сборище, организирано от фондация „Елизабет Костова“, и да разкажа там как се справям (добре, зле, лесно, трудно, като цяло весело).
Едно прелестно събитие (всъщност цял букет от събития в неговите рамки) – фестивалът Постскриптум в Стара Загора. За мен той започна със срещата с Екатерина Петрова и Стефан Русинов. И сега имам едно такова чувство, че нещо вътре в мен се разсъмва, когато се сетя за онзи ден.

Като говорим за превеждане, „Мишките отиват на опера“ предстои да излезе на албански език, а „Нетърпение в кутия“ – на полски, благодарение на агенция „София“.

Новата книга през 2025 – „Моите кукли“

*

Музика

Имахме концерти с Джазът пее на български, един през пролетта и един през есента. Но пък имаме нещо за показване и празнуване, и то ще е през януари, ура ура, очаквайте.

Имахме оперни концерти в Стара Загора и в София заедно с младите солисти от Старозагорската опера и със студенти от консерваторията. Не знам колко концерта направихме с тази програма, „В света на операта“, изтървах им бройката, но всеки от тях беше чуден.

Започнах да пиша текстове за песни за Канев мюзик, първата беше онази сладурска мексиканска песничка за Деня на мъртвите, ще има и още. Радвам се!

Нещо прекрасно и значимо беше спектакълът „Мишките отиват на опера“ в Камерна опера Благоевград. Изключително много се гордея, че имам принос към това представление.

Финалът на музикалната ми година беше хоровият концерт за Коледа с домакин квартет 4/4 с диригент Дончо Донев.

*

Срещи с читатели

Нямам възможност да пътувам когато си искам и се наложи да отказвам покани, за което съжалявам; приемам ги по принцип, а конкретно ги насрочваме за неопределено бъдеще.
Все пак успях да участвам в няколко събития, главно в Стара Загора.

Освен на фестивала Post Scriptum, имах и други срещи с четящи старозагорци.
На „Поети в театъра“ на 27 март.
На Пролетния литературен салон.
На честването на 140 години от рождението на Николай Лилиев.
На Бедечка фест.
На срещата с Яп Робен (чудесна среща, чудесен писател!)
В детски градини, забавачки и училища – безчет.

*
Все пак имаше и извънградско!
Имах срещи в Бузовград на Фестивала на люляка, в Чавдар, София, Копринка, Благоевград, „Пос(в)ещение на картина“ в Казанлък, в Сливен, Шумен, Варна, Самуилово, в Ръкоделницата в Пловдив.

*
И международно!
Гостувах в Брюксел, имах срещи с възрастна публика и с деца там.

*
И не по работа, а за удоволствие отидохме в Картахена и в Прага.
Видях и морето за два-три дни.

Учение

Станах студентка. Уча магистратура „Библиотечно-информационни технологии“. Много ми харесва! Лекциите ми бяха много интересни. Тестовете ми бяха трудни. На писането на курсови работи съм в стихията си. Практиката в библиотека „Родина“ беше рай.
Да видим как ще бъде през втория семестър.

*
Така мина годината. Добра ли беше, лоша ли – и двете. Имах трудности от здравословен характер. Остарях, но се надявам да е временно. Имах си мечти и някои от тях се сбъднаха, а други оцеляха и се засилват за сбъдване някъде в бъдещето. Написах пиеса, на която се радвам и се надявам да си намери режисьор и театър. Имам принтер за хартиени снимки, редя ги в албуми и им се възхищавам. И пъзели редя.
Много се старах за всичко, с което се занимавах, и влагах ум, сърце и душа.
Държа се за живота си и много го обичам.

Благодаря!

И по-точно, книги в мой превод, които излязоха през 2025.
Има още, които ще бъдат отпечатани в бъдеще.
Много са ми хубави и всичките ги обичам.
Общо 16 заглавия,
от тях 15 от английски и 1 от италиански;
2 в проза и 14 в стихове,
за 5 различни издателства,
всички – за деца.
Лебеди мои!

И по-точно, книги в мой превод, които излязоха през 24.
Има още, които ще бъдат отпечатани догодина, и аз си ги чакам с нетърпелива любов.
Но като си погледнах папката с корици… от хубави – по-хубави, нали?
Общо 20 заглавия, от тях 19 от английски и 1 от италиански;
3 в проза и 17 в стихове,
за 6 различни издателства,
всички – за деца.
Лебеди мои!

Ние не умеем да говорим за смъртта. Все едно като не казваме нищо, тя ще се обиди и ще изчезне.
Когато очакваме дете, наивно си мислим, че трудните и неудобни разговори, които ни предстоят, ще се отнасят за секса.
Ние се местим. Спираме да се обичаме. Боледуваме. Умираме. Как се обяснява това на дете?

Книгата „Празнината с форма на зайче“ е за приятелството, за обичта и за смъртта. Толкова разбираемо и красиво е написана, с толкова вълшебни рисунки, че аз просто съм влюбена в нея. И не въпреки темата, а включително и заради нея.

Това не е приказка за четене преди сън. Боя се, че е за четене вместо сън. Аз я получих от издателство „Фют“ и я преведох същата нощ, като не спирах да плача, и не заспах изобщо. Майка ми вече беше много болна, оставаха й месеци (а редактирахме превода с Катя Латева в последните дни на мама). По-актуално нямаше как да бъде за мен, и този превод го изплаках. Аз имам празнина с форма на майка.

Но книгата не е сантиментална. И е ведра. И откровена.

Хъртъл и Бъртъл са зайче и костенурче. Те са най-добри приятели и откакто се помнят, винаги играят заедно. И си казват – ще бъдем приятели до края! Но един ден краят идва и зайчето изчезва, а на нейно място остава една празнина с форма на зайче. Костенурчето търси приятелката си, но не може да я намери никъде; умолява празнината да се махне, разгневява се и крещи, но празнината си остава там, тъмна и страшна. Тогава то започва да плаче и така го намира мечката Герда. Тя го оставя да се нареве, а после му казва, че единственото, което може да се направи, е да запълни тази празнина с хубавите спомени за времето, прекарано с Хъртъл. И когато костенурчето си спомня и разказва, тъмната празнина се изпълва със звезди.

Приказката е в стихове, много нежна и хубава.
Мисля, че всеки трябва да я има в дома си, за да я чете в най-черните си дни и постепенно да даде път на звездите в мрака. Тази книга е съкратено ръководство за преодоляване на скръбта. Тя не е за деца, не само. Тя е за всички нас, които сме осиротeли и оголeли.
Мисля, че е една от най-важните книги, които съм имала щастието да преведа.

Гледайте сега: с един плакат два заека!
И не само – два града, във втория – две срещи, в едно училище и в книжарницата; две книги – една съчинена и една преведена, и празник без край!

За вас не знам, но на мене много ми се празнува. Хайде заедно.

Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко.
Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало!
Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.

От 1 до 23 април включително ще чета по една книга всеки ден.
Първата е „Чарли си има книга любима“ от Джулия Доналдсън.

Дойде първата ми книга за годината! ❤
„Тясното къщенце“ (оригиналното заглавие е „A Squash and a Squeeze“). Това е първата съвместна работа на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, публикувана точно преди 30 години.
Дано 2023 бъде вдъхновена и щедра, за работа и за радост.

ТУК!

Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я.
Още по-хубава, отколкото си представях!
На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу.
Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни.
Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“.
Щастлива съм.