Дворче, тераса и къща, 
вътре в която ръми. 
Ето в какво се превръщаме, 
щом остареем сами. 

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

Мое мекичко дворче без следа от цимент, 
моя къщо, преживяща стар забравен момент, 
от немарата смачкана, със откъсната плоча, 
с черни процепи в пода, чакащи да прескоча, 
бяло канче на розички с емайлиран инат,
вестник трийсетгодишен, вперил поглед назад,
и дървета във лишеи, кладенец с гърло тъмно, 
керемиди, пързулнати главоломно и стръмно, 
раздробени кирпичи и таванче, което
гологлаво посреща и дъжда, и небето,
огледало от детството, помътняло от прах,
днес дойдох да ви видя и едва ви познах.