За „Преди кафето да изстине“

Япония с аромат на кафе

*

За „Съперницата“

Съперницата на Калас – ария на завистта

За „Доджър“

По-лесно е да го четем като фентъзи

За „Северната гора“

Кралски гоблен от Средновековието, джазова вариация

През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.

⭐️

Превеждах книги.

Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.

Писах за книги.

Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс съм прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.

Имах срещи с читатели.

Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.

⭐️

Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!

Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.

Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“

Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.

⭐️

Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.

⭐️

В личен план

Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.

⭐️

Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.

⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

И по-точно, книги в мой превод, които излязоха през 24.
Има още, които ще бъдат отпечатани догодина, и аз си ги чакам с нетърпелива любов.
Но като си погледнах папката с корици… от хубави – по-хубави, нали?
Общо 20 заглавия, от тях 19 от английски и 1 от италиански;
3 в проза и 17 в стихове,
за 6 различни издателства,
всички – за деца.
Лебеди мои!

За „Маестра“

„Мъниста, бокали и делфини“

Мърляч си бил? Ами ок.
Да се променяш ти недей.
Креслив и зъл, без настроение?
Не е проблем, по мое мнение.
Съсухрен, кльощав? Супер, нека.
Дебел? Маста краси човека!
Противен си и все се се кискаш?
Мизерник подъл? Щом го искаш.
Какъвто и да си – чудесно.
Аз принципно не те харесвам!

Ето го стихотворението на Шел Силвърстийн:

Поправка: срещата се отлага! Извинявайте, просто така се наложи.

В Регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ ще е, в събота по обед в 13,30.

През пролетта там имахме няколко срещи и беше от хубаво по-хубаво, благодарение на Руми Симова, и домакините, и всички деца.
Радвам се, че ще се видим отново!
Приготвили са ми и картинка:

Общо – две срещи.
И двете са планирани за 10 декември, на щандовете на издателства ПАН и Жанет 45, които са един срещу друг. Първо, от 17 ч., при ПАН ще празнуваме какъв сладур е Лени Лемън, второ от 18 ч. ще празнуваме ВСИЧКО при Жанет 45.
Аз на това му казвам прекрасен план А, Б, В и така до Я.
А сега, нагледно, с картинки (и с портрети, направени от Рад Димитров)

+

За „Щъркелов, царят на акварела“

Кристина Тужарова среща децата с велики български художници

За „ШШШт. Траикомедия“

Всички поети – на Марс!