Три статии за книги с дълги заглавия

Добре де, първата беше с кратко.

„Танго“, Робърт Джеймс Уолър

Стигаме финала на трилогията, започнала с „Мостовете на Медисън“

Втората е „Слънчеви очила за дъждовни дни“, Мамен Санчес.

Любов и престъпления във врящия котел на слънчева Испания

Последната за тази седмица е новата книга на Боян Биолчев „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“

А ти прочете ли тези филми?

И защо

Един смачкан човек 
Предпазливо се вдига
Не да прави геройства
Взима някаква книга

Гледа я три минути
После май я забравя
После, без да се срути
Настрана я оставя

Вижда без да разбира
Хапва нещо безвкусно
Днес човекът събира
Сили да се избръсне

С малки стъпки пристъпва
Пълни някакви туби
Миналото поскъпва
Бъдещето се губи

Той цветята полива
Как можа да забрави
И виновно се свива
И какво да направи

Очилата къде са
И жена му къде е
За кого да се сресва
И защо да живее

Добър дракон

Пиша това, за да отбележа нещо, заради което съм доволна от себе си.
Намислих си и си направих нещо като плот, върху който да подреждам пъзели.
Досега използвах чертожната дъска на Иво, но тя е тежка и размерът й е 50/70 сантиметра, а понякога ми трябва малко по-широко пространство.
Намерих си един дълъг тесен кашон, скроих го (щом тази дума се употребява за дърво, значи сигурно може и за картон от кашон), залепих го с горещ силикон – на два слоя, за да стане по-здраво, облепих го с хартиено тиксо и готово. Може да се подобри, но бързо се изморявам, а и така също е добре. Размерът му е 75/75, чудо и половина!

Подредих един квардатен пъзел и да, работи.
Не е кой знае какво, но за мен е нещо.

Нови статии за книги

Напоследък не мога да се пречупя и да направя дори нещата, които аз сама съм си намислила. Пак пропуснах да напиша за книгите в „Сега“ и пак се събраха цели четири.
Междувременно обаче преведох две нови, много хубави, за мечета. Ще ги печатат през лятото, предполагам, че ще излязат през есента.

Надявам се да се завърна от войната с непокътнати способности.

Книгите една с една не си приличат.
Последната за юни беше По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон.

Антони Делон, синът на „свещеното чудовище“

Първата юлска книга е фантастика.
„Дружество за опазване на кайджута“, Джон Скалзи

Ако Годзила съществуваше наистина

Следващата книга е чудесен дебют.

„Рентгенова снимка на свободата“, Михаела Илиева

Свободата може да звучи и от рентгенова снимка

Днешната статия е за „Играта“, Ви Кийланд

Любов, секс и американски футбол