Правото на щастие

 

Правото на щастие е основно човешко право.
Не знам защо е трудно това да се запомни.
Наложи се точно тази реплика Роси да я напише с ей такива букви, листът си стои на пианото, от сцената се вижда добре.
Публиката не го вижда.
Публиката го усеща.
Днес беше премиерата на „Сдружени убийци” в терапевтичния театър в психиатрията в Раднево. В залата има 90 места, но на спектакъла присъстваха над 120 човека.
Гледаха ни. Забавляваха се и се смяха, ръкопляскаха на актьорите.
Получихме много аплодисменти.
Заслужени.
Следващото ни представление ще бъде на 25 октомври от 10 часа в залата за културтерапия.
На 7 ноември от 18 часа ще играем в залата на Регионалната библиотека в Стара Загора.
Елате да ни гледате.
Правото на щастие е основно човешко право.

Когато имам много работа…

…ама наистина много,
и не мога да смогна с всички задачи, а прииждат нови, и то все такива, които са ми интересни и всичко ми се прави, а няма време…
в един момент панически заставам на едно място и не правя нищо…
или отварям някоя хубава книга, а те са много, и са писани от приятели, или са ми подаръци от любими хора…
но в последно време ми е най-лечително за неспокойната душа да шия
животинки
някой знае ли как да си разтегна денонощието поне до към 40 часа?

Плакат + благодарност

Това е плакатът за нашия спектакъл в Раднево. Ние се готвим за премиерата, която ще бъде в четвъртък, на 18 октомври. Довършваме последни детайли – прически, обици, танцови стъпки, поклон. Вълнуваме се и се радваме – репетираме тази пиеса повече от три месеца, време ни е да берем плодове.
Една голяма радост за трупата е този плакат. За пръв път имаме толкова артистично и красиво решение. Не можем да му се нагледаме!
Автори на плаката са Кристина Гьокова и Карина Костадинова.
Благодарим ви, мили, чудесни момичета!

„Сдружени убийци“ – премиера!!!

Постоянен театър при
ДПБ „Доктор Георги Кисьов” – Раднево
представя

„Сдружени убийци”


криминална комедия от Робер Тома

Уважаеми гости на Ньовил, добре дошли! 
Настанете се удобно и се пригответе да научите  част от вълнуващите тайни на нашето красиво градче. 
Животът тук е прекрасен! 
Климатът е мек, почвата – плодородна, кухнята – удивително вкусна и разнообразна, а архитектурата – забележителна. 
Замъкът Грандтер от мнозина е считан за един от най-красивите в тази част на Франция.
Както се пее в популярната песен:

Всички са щастливи в нашето градче Ньовил –
дамите красиви, кавалерите – със стил. 
Виното е младо, а културата е стара. 
Има само радост в долината на Лоара…

Ние обаче сме ви приготвили една история за алчност и страст, приятелство и предателство, любов и изневяра… 
Предупреждаваме  дамите със слаби нерви и господата със слаби ангели, че спектакълът може да възбуди особено силно тяхното въображение.
Гледате тази пиеса на своя отговорност!!!

Премиера: на 18 октомври от 10 часа
в залата за културтерапия на ДПБ „Д-р Георги Кисьов” – Раднево

Гривна от пухчета и плюшчета

Студено ми е и все по-студено ще ми става.
Докато правя животинки, за ушички, нослета и опашчици шия топчета, и от няколко дни си мисля – не могат ли тези топчета да послужат и за нещо друго?
Да висят от лампата… да развеселяват шалове, шапки, чанти, ципове, връзки с ключове… да забавляват бебета в колички… или да украсяват елхата… или да украсяват мен?
Първи опит – истинска тюркоазена гривна, разнообразена с малки снежни топки (от плюш и от хавлиен плат).
Топчето става, като тропосаш едно кръгче плат, изтегляш конеца, пъхаш малко вата и зашиваш. За минута-две, не повече. По-голямо кръгче – по-голямо топче.
Усещането да имам такава гривна на ръката е много приятно, тя е топла и толкова лека, че ми става леко на всичко.
Мисля, че нещо сребърничко или кристалничко не би навредило на общия вид, но днес не искам нищо да ми дращи, само да ми е топло-топло-топло.
Ето как:

Дар

 

Лекичко ми студенеят
босите крака,
и ми иде да се смея,
и приятно е така –
топло е, като за есен.
И ми влиза във сандала
хрускащо листо от кестен.
И се чувствам здрава. Цяла.
И съвсем не ме е страх
от студа и от мъглите.
И се радвам, че вървя,
и че си живея дните.
И че простите неща
се променят хармонично.
И приемам есента
като дар за мене лично.

В понеделник – „Магазин за обли камъчета“ в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂

Пастел

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

🙂