Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен любим аромат.
Хайде, всички вече спят.

Любовни сънища сънувах
и още много ми се спи.
На сериозна се преструвам,
а под езика ми тупти

щастлива, неуместна дума,
и всичко ми напомня, че
е чудно да си неразумен,
излишно – да си огорчен,

и над кафето си, отнесена,
разливам се по невнимание
като натрапчив ред от песен
и сън, поръчан по желание.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.

Сутрин се будя два пъти по-лесно.
Нещо очаквам – добро, интересно.
Даже кафето е с друг аромат.
Петък изгрява над тихия град

Всички колеги са странно учтиви.
Юлските жеги припламват красиви.
Има ли дъжд, той донася дъга.
Петък е ден, забранен за тъга.

В петък се смея дори без причина.
В петък живея, за да си почина.
Всички омразни неща са зад мен –
петък е празник, най-сладкият ден!

Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.

Нови обувки и кино във мола.
Дълги целувки с език с алкохола.
Петък без разум, без рамки, без край.
Петък е демо на земния рай.

Скучни четвъртъци, съботи бледи.
Мазни недели с досадни съседи.
Вторник студен, понеделник свидлив.
Петък е точният ден да си жив.

Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.

Понеже хората умират
от време и на време,
въжета лесно се намират,
отрова ще се вземе,
високите етажи викат
за опит за летене,
но някои човеци вникват
в причините. А те не
са толкова разнообразни –
я старост, я пък скука,
противни болести, заразни,
или акъл изкукал,
случайно, или пък насила,
или пък след присъда.
Но аз на себе си съм мила,
и жива нека бъда,
поне докато мога сладко
да ям и да се смея,
ей тъй, не искам много кратко,
а дълго да живея.

…

Това не е Стихотворение, а обичайното ми патешко крякане, когато става въпрос за голеееми теми. Взето от тук.

Отпечатък от палеца ти
върху дясното стъкло на очилата ми.

Всичко ми изглежда привлекателно,
докоснато от теб.

Поезията е стар домашен метод за консервиране на образи, чувства, мисли и сладък звук.

Стихотворението е бурканче от думи с капачка от думи.

Всеки път, когато открехнеш капачката, откриваш вътре едно съхранено несвършващо настроение.