Най-добра тъга

 

Тъгата кротко си стоеше
в един заглъхнал ъгъл.
Безкраен пухкав шал плетеше.
Кой беше я излъгал,

че ако чака и мълчи,
ако е търпелива,
ако по нищо не личи,
че диша и е жива,

ще стане Най-добра тъга,
ще е от мед по-сладка…
Тъгата чакаше – кога.
Дали ще е за кратко?

Ще я обикнат ли? Дали
ще я прегръщат често?
Дали ще спре да я боли?
Ще стане ли по-лесно?

Във ъгъла й захладня.
Тя шала си наметна.
А после някой я видя
и въздухът просветна.

И този някой я прие.
С гласа си я изрече.
Тя не усети от кое,
но не тъжеше вече.

Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,

разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
засмя се и изчезна.

 

6 thoughts on “Най-добра тъга

  1. Това просто ме уби – уж едно ведро такова, даже малко детинско, а толкова дълбоко! Прекрасно е!

  2. Толкова силен и красив образ и така непретенциозно и леко „нарисуван“! Прочетох си го няколко пъти, но пак не успях да разбера как излиза от прости думи тази МАГИЯ…Благодаря, Мария!

    • Толкова силен и красив образ и така непретенциозно и леко „нарисуван“! Прочетох си го няколко пъти, но пак не успях да разбера как от прости думи излиза такава МАГИЯ…Благодаря, Мария!

Оставяне на отзив за Виолета Радкова Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s