Първо в София. Посетих 119 училище и там си говорих първо с ученици от първи, втори и трети клас, после с десетокласници, същевременно се запознах с приказни учители, а видях и книгата за маймунката за първи път. Наистина много впечатления, и среща след среща в бързо темпо – и ирландско кафе с Весела <3, и после в Младежкия театър.
И много ми върви на „природни феномени, бозайници, инсекти“. Появиха ми се светулки в лявото око, които все едно щракат със запалките си на неравномерни интервали, и някакви мухи плават, и две птици летят заедно в крайчето на периферното ми зрение. Както казаха някои хора – светулки в очите, бръмбари в главата. И на лекар отидох, нищо специално.
Добре. От софийското представяне имам само едничка снимка от Кристина Кирова.
От Русе обаче си имам, колкото си искам.Това е градът на Ваня Хинкова и аз се чувствам там хем празнично, хем спокойно, много ми е хубаво при Ваня.
Събрахме се приятели и отбелязахме десетата годишнина на книжарницата. Ние май се познаваме почти от толкова време – щом първото представяне на автор е било с мен през 2009…
И всичко това – в меката есен. Слънце и цветни дървета.
Благодаря! ❤
Беше прекрасна. Както винаги усмихната и позитивна. Благодаря ти, че ме удостой с честа да съм с единствената снимка (въпреки че и други снимаха). И да знаеш, че си вдъхновение, защото на път към къщи ме усени музата и пак писах и аз!
Здравей!
Имам още две софийски снимки във фб, но не са на фокус, няма други.
А пък вдъхновението е най-прекрасните нещо на света, да имаш много!