Дъждът на мене чака!
На мене чака сушата!
Светулки пушат в мрака.
Калинки бъбрят сгушени.
Рояк врабчета – целите
подхвърчат от вълнение:
– Нали ще ни заселите
в добро стихотворение?
– Там, вижте, да е весело…
Да има и заглавие… –
котаците унесени
бълнуват от тщеславие.
За нас – да бъде ярко! –
изискват пеперудите. –
Очакваме, другарко,
добре да се потрудите!
Природни феномени,
бозайници, инсекти
се трупат покрай мене
с надежди и проекти.
Не книга, а гъмжилище
сега се очертава.
На бръмбари е жилище
поезия такава!
пишеш ли, пишеш ли? Че предните 2 си ги преглеждам най редовно
е що само двете? 🙂
Сега ако не я озаглавиш „Жилище за бръмбари“ 🙂
мисля за „Перце от дим“ 🙂
Pingback: Пътешествие до София и Русе | Мария Донева