Дъждът на мене чака!
На мене чака сушата!
Светулки пушат в мрака.
Калинки бъбрят сгушени.

Рояк врабчета – целите
подхвърчат от вълнение:
– Нали ще ни заселите
в добро стихотворение?

– Там, вижте, да е весело…
Да има и заглавие… –
котаците унесени
бълнуват от тщеславие.

За нас – да бъде ярко! –
изискват пеперудите. –
Очакваме, другарко,
добре да се потрудите!

Природни феномени,
бозайници, инсекти
се трупат покрай мене
с надежди и проекти.

Не книга, а гъмжилище
сега се очертава.
На бръмбари е жилище
поезия такава!