Близнаците Угри

Когато бях малка, имах една много любима книга – „Хей, крийте се!” на Казис Сая. В нея се разказваше за едни дребосъчета, които живееха… в някакви гъби в гората? Не знам, не помня, но беше много интересна и имаше жълта корица. Помня и шрифта на заглавието… а къде е книгата – не знам.
В къщи всичко е затрупано с книги, натъпкани, притиснати една в друга, в чекмеджета, по рафтове, в буркани и в консерви. Едва ли не.
Като не знаеш къде ти е някоя книга, все едно, че си я нямаш. Къде е „Гретхен Закмайер”? Къде е „Малкият вълшебник и голямата двойка” на Уве Кант? Къде ми е „Хей, крийте се”?
Днес никой не знай, днес никой не знай.
Но!
Имам нова книга на Казис Сая – „Близнаците Угри”.
Получих я като дар от Павел, който чете блога ми (здрасти :)) Той ми я прати в замяна на куклата Нини, известна още като Марияни Нимирияну.
И така, „Близнаците Угри”.
Преведена е от литовски от Антония Пенчева. Корицата е на Капка Кънева. В същия стил като корицата на „Негър” от Татяна Громача (ако някой я е чел, извинете, вие открихте ли някъде негъра?)
Първо си мислех, че книжката се казва „Близнаците УгриН”, защото бинокълът прилича на Н, но после си усетих грешката.
Пиша това, за да ви кажа, че книгата е много хубава и да ви я препоръчам.


Има неща, които ме дразнят – например цялата история за човекобразите, човекотелите и човекодребите ми е малко… ммм… измислена и изкуствено ми звучи, макар че идеята е много точно формулирана; просто не ми се вписва в естествения тон на разказа, също и това за Скук, Фук и Параз. И изобщо образът на бащата ми е малко като кръпка. Знам, че не разбирате какво имам предвид, но като прочетете книгата, ще разберете.
Аз просто не мога да си позволя да ви разкажа на кратко, защото книгата е толкова интересна и всички случки са така преплетени, че току виж съм ви я разказала подробно съвсем цялата – както почти ми се случи вече веднъж.
Книгата е прекрасна, защото в нея се говори съвсем ясно и открито за лошите неща, които децата виждат в ежедневието, и е показано как лошотията не трябва да те спира, нито да те плаши, и че ако си смел, добър и честен, можеш да я преодолееш. Мисля, че това е единствената приказна книга за вълшебства, в която има куп пияници, измамници и използвачи, описани без грам разкрасяване.
Това е книга за делничните вълшебства, а най-голямото от всичките чудеса е да си добър и верен приятел и брат.
Друга основна идея в книгата е за това, колко ценно е да си различен и самостоятелен.
И е интересна! И смешна! И непредвидима! И освен лошите, в нея има чудесни добри хора, с които всеки би искал да се срещне и да се запознае!
Мен обаче ме впечатлиха особено много едни редове за изкуството. Те казват точно това, което аз мечтая да мога, най-голямото, към което се стремя със стихотворенията и песните, и с театъра и с куклите. Цитатът ще е дълъг, затова прибягвам до хитрост:

Нека препиша още няколко реда, за довиждане.
„Не зная, може и да греша, но ми се струва, че чувствителните хора някак си усещат, че някой ги чака. А Кастуте може така тихо и търпеливо да чака, че това нейно чакане сякаш се превръща в зов. Към него се присъединяваме и ние с Угнюс, докато все още сме при Кастуте. Тя ще се чувства самотна и тъжна, щом си заминем. Ще бъде чудесно, ако чичо Тантас – човекът, който толкова се нуждае от спокойствие и утеха и койта така умее да утешава другите – се върне отново и остане да живее тук завинаги.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s