Моите хора

 

То взе да се превръща в натрапливост.
Ако не шия, ръцете ми са дразнещо празни. Сутрин пием кафе с майка и татко и кафе без шиене не ми е сладко. Предпочитам да използвам един точно определен вид капронов конец и са запасявам с по няколко макари. Снощи започнах последната и като знам, че нямам резерва, все за това си мислех и се въртях в леглото, докато заспя. Понякога се напрягам, забравям защо изобщо го правя – както ако повториш много пъти една дума, забравяш какво означава тя – но като оставя иглата, веднага пак я взимам. В по-заетите периоди мечтая за ден, в който няма да ставам от леглото, само ще правя играчки, играчки, играчки. Трупам материали. Събрали са се готови направени животни и човечета, нищо, ще им дойде времето – и правя още. Много ми харесва, че не ми омръзва. Бесовете ми излизат, докато шия.
Ма много бесове бе!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s