Брит-Мари беше тук

„Човек на име Уве” излезе преди две години и ми реши един проблем. Толкова харесах тази книга, че вече не трябваше да търся подаръци. Юбилей, ново жилище, рожден ден – скок в книжарницата, куп един Уве и готово. Любима книго, толкова много те харесвам аз!
После излезе втората книга на Фредрик Бакман, и при толкова високо вдигната летва, пак не можа да ме разочарова. Тя е странна книга за мен. Докато я четях, ми беше интересно и вълнуващо, и бабата на Елса ми хареса, разбира се, и самата Елса… абе докато я четях, ми беше хубаво (което аз търся и обичам в тоя живот), но общото впечатление от книгата не ми е тъй съвършено и гладко като крем-карамел. Имах си смущения за нея.
И ето. „Брит-Мари беше тук”.

Ето това е книга. С всички книжни прелести на „Уве”, но без недостатъците на Бабата, от хубава по-хубава и още по-хубава дори. Стилът е издържан, сочен-сладък, крем-карамел и череши (в историята няма такива, читателското ми преживяване е това).
Фредрик Бакман за трети път прави същия номер, и аз за трети път се хващам:

55555555Взима един герой, който е неприятен, досаден, направо противен, и който няма абсолютно нищо общо с мен… и по най-интересен и ловък начин ми показва колко този герой е добър, умен, трогателен, нежен и сладък, и как прилича на мен, и дори ме кара аз да искам да съм като него във важните неща. Бабата на Елса е някак външно шантава, а й липсва чиста лошотия, липсва й малко сол и пипер, а пък прекалено надълго и нашироко разказва сложни приказки, изсмукани от пръстите, сигурно затова от второ замина далеч назад на трето място в личната ми класация за Бакманови главни герои.

А Брит-Мари дели първото място с Уве. Да.

Брит-Мари е над шейсетгодишна. На нея й предстои да направи всичко за първи път, ето колко млада е тя. Някои думи не ми лягат удобно на езика. Ето например изречението: „Аз съм на 41 години и в момента съм в петото си десетилетие.” Абсурд! Глупости! Виж ме мене. Сега чуй изречението. Глупости!
Е, добре. Брит-Мари е на 63 и тя прави всичко за пръв път. Ние с нея сме точно толкова млади. Не ми се правят изводи, който има време, да си ги направи сам.
Тя се запознава с нови хора. (Аз ли не знам колко е трудно това и как за всяка стъпка и всяко изречение трябва да се събере решителност) Сближава се. Ох, как ще намеря това, което искам да цитирам, сред всичките ми маркировки и отбелязвания с един и втори и трети цвят и… Да, ето.

Брит-Мари спира, без да се обърне. Свен се прокашля.

– Имам предвид, че аз, такова, не исках да те карам да се чувстваш… така, както се почувства. Никога не бих искал да бъда някой, който те кара да се чувстваш… така.

Тя затваря очи и кима. Изчаква разумът й да изпъди чувствата, които я карат да желае Свен да я докосне.

– Ще взема прахосмукачката – прошепва тя.

Знае, че той гледа след нея. Крачките й са неловки. Все едно е забравила как да върви, без да се настъпва. Думите й, насочени към него, са като живота в хотел – нови и странни, а разговорите им са като предпазливото опипване на стената на непозната стая в търсене на ключ, който всеки път включва различна лампа от тази, която си очаквал.

Ей така разказва Фредрик Бакман.

Започнах да чета история за една от най-несимпатичните героини от „Баба праща поздрави…”, за една мегадосадна и ограничена лелка, саможива и тесногръда бабиера, на практика неумееща да общува с хора и изобщо непоносима…а неусетно се оказа, че това е нежна, поетична история за едно момиче, което само отвън изглежда противно, а всъщност е плахо и изпълнено с копнеж да обича и да го обичат.

Това също е история за една травма, която е останала неизлекувана и се е задълбочила толкова, че Брит-Мари се е увредила и постоянно се измъчва, пренася скръбта си върху всичко, не е получила помощ от никого, а нейните опити да помогне не са били приети и разбрани и  затова тя цял живот се чувства излишна, недостойна и невидима. И още, това е история за надеждата, че винаги, винаги е време да направиш това, за което мечтаеш. Може пък и аз на 63 да тръгна за Париж. И този, който иска да се върна при него, лично да ми купи бензина до Париж и обратно.

Снощи в литературния клуб си говорихме за Яворов. Марина и Божидара ще участват в един конкурс и по този повод го четохме. Аз май малко се заяждах, но в крайна сметка това доведе до там, че се хванах да преведа стихотворенията на новостарозагорски език. Например „Маска“. Вместо за мъж насред карнавала си говорихме за момиче, което върви нагоре по „Методий Кусев” десет минути след като е свършил мач на „Берое”, всички вървят към центъра, повечето са мъже, обсъждат шумно мача, а момичето крачи срещу течението, насред тълпата непознати, с неясната надежда онова момче, което може би харесва, също да е там и да се разминат случайно… и може някой да я заговори или да подвикне след нея, а тя да е толкова самотна и потънала в самотата си, че да не разбере какво й казват, все едно й говорят на чужд език, и както копнее за близост, и с чувството, че един от тези стотици непознати може да е нейният човек, а те никога да не се срещнат, да крачи сама и излишна, в ума със свръхземните въпроси, които никой век не разреши.

А когато Брит-Мари за пръв път в живота си зареди бензин, преведено на новостарозагорски това бях аз, когато за пръв път сложих лента на фотоапарата, за да снимам бебето си. И така. Цялата книга има всичко общо с мен. Тя е за моя живот като 63 годишна лелка в шведския град Борг.

Дано някога, някога, да успея при две задължителни и еднакво неотменими възможности да избера третата и тя да ме спаси. Дано да мога.

Искам да кажа, мисля, че тази книга ще има всичко общо с много хора и че те ще я прегърнат, защото е страхотна и пълна със сила и надежда, освен това е много смешна.

Малко цитати и да се свършва.

Е, как ще се свършва, преди да съм казала кой, кой, кой е поправил печатните грешки и кой ми подари книгата, и кой е най-красив и любим на света! Ива, това е Ива Колева!

*

– А? – възкликва момичето, с лице, освободено от позитивни мимики.

*

Но прическата, естествено, може да изглежда както си иска. Днес например е малко като копър, гледан в саксия на балкона. В това няма нищо лошо, естествено. Брит-Мари няма абсолютно никакви предразсъдъци към копъра.

Момичето прочиства гърло. Прическата ѝ остава пасивна.

*

– Брит-Мари? – пита момичето след кратък размисъл, основан на надеждата, че отговорът ще бъде не.

*

– Шит, МЪРТВА ли си? – пита някой нетърпеливо.

Брит-Мари смята, че е крайно неучтиво да те прекъснат насред смъртта ти. Особено с такъв отвратителен избор на думи.

*

Някоя има най-лошата прическа, която Брит-Мари е виждала през живота си. Все едно се е сресала с изплашено до смърт животно.

*

Но кафеварката има копче, което свети, а това е най-приятното нещо, което някой е правил за Брит-Мари от много време…

*

Брит-Мари не знае кога бракът им се изплъзна от ръцете ѝ. Кога се износи и надраска, независимо от всички поставки за чаши, които тя използваше. Едно време той я държеше за ръка, докато спяха, а тя сънуваше неговите мечти. Не че Брит-Мари си нямаше свои, но неговите бяха по-големи, а Брит-Мари се е научила, че на този свят винаги печелят хората с най-големите мечти.

*

Едно сърце може и да се пръсне едва когато човек излезе от болнична стая, понесъл риза, миришеща на пица и парфюм, но всичко се пръска по-лесно, ако преди това вече се е напукало.

*

Плъхът влиза през отворената врата в шест часá и двайсет минути. Сяда на кухненския праг и много бдително наблюдава „Сникърс“-а, който стои в чиния върху малка кърпа. Брит-Мари поглежда плъха строго, след което хваща решително едната си ръка с другата.

– Занапред ще вечеряме в шест часá. Като цивилизовани хора.

След известен размисъл добавя:

– Или плъхове.

*

Футболът е странна игра, защото не моли да го обичаш. Изисква го.

*

Брит-Мари държи бамбуковата завеса като чадър над косата си. Бамбуковите завеси вършат отлична работа като чадъри, особено ако човек иска да има много зле функциониращ чадър.

 

*

Устните на полицая правят това, което правят едни устни, когато опитват да потиснат мъката. Извиват се нагоре, въпреки че раменете им казват да не го правят.

*

 

Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и всичко излиза наяве. Мръсотия и драскотини. Перманентни белези по паркета. Тогава вече е твърде късно.

 

Трябва да спра с цитатите, нали? Рано или късно?
Ами нека е сега.
„Брит-Мари беше тук”
Новата ми най-любима книга.

*

– Футболът движи живота напред. Винаги има нов мач. Винаги има следващ сезон. Винаги я има мечтата, че нещата могат да се подобрят. Това е приказна игра.

*

Ако човек просто мине през градче като Борг, определено е лесно да забележи само затворените места. Нужно е да намали, за да види това, което е останало. В Борг има хора. Има плъхове, ролатори и парници. Огради, бели фланелки и запалени свещи. Нова трева и слънчеви истории. Има магазин за цветя, където се продават само червени цветя. Има магазин за хранителни стоки и автосервиз, и пощенски клон, и пицария, където телевизорът винаги е включен, когато има мач, и където никога не е срамно да пазаруваш на кредит. Вече няма развлекателен център, но има деца, които ядат яйца и бекон с новия си коуч и кучето й в къща с балкон и всекидневна, където има нови снимки по стените. Днес покрай пътя има една или две табелки „Продава се“ по-малко, отколкото вчера. Има възрастни мъже с бради и шапки, които играят на светлината от фаровете на стари камиони.

Има футболно игрище. Има футболен клуб.
И каквото и да става.
Където и да е тя.
Всички ще знаят, че Брит-Мари беше тук.

 

One thought on “Брит-Мари беше тук

  1. Pingback: Бьорнстад | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s