Пак видях една светулка, мило.
Беше много малка и туптеше.
Тя си мислеше, че се е скрила,
и че се вълнува си личеше.
Беше ярка нощ със мрак и блясък
в черно, ясно синьо и зелено.
Нежно се преструваха, че гаснат
няколко звезди опитомени.
И луната, пълна чак догоре,
правеше света да е вълшебен.
Ти разбираш за какво говоря.
Затова споделям само с тебе.
Мария Донева 
Ех, вълшебница си ти, Марийче! Ти ли няма да видиш светулка!!!
Знам едно място, на което винаги има цял катун светулки. Видя ли първата, после задължително вечер минавам от там, дори някой път специално отивам да ги погледна. Вълшебно място насред града.