Мария:
Мъчително влюбване. Чак те боли.
Мъглата оставя по всички игли
на тъмните борове капчици влага.
Сърцето те стяга. Сърцето те стяга.
Потапя те прилив от чувството остро,
и всеки предмет се превръща във остров.
Не си се надявал от страсти да страдаш.
Държиш се за всичко, и падаш, и падаш.
Мъглата ли хващаш в ръцете си груби?
Откъснеш ли щастие – ще го погубиш.
Не го ли откъснеш – с какво ще живееш?
Сърцето ти пее. Сърцето ти пее.
След няколко мига, красиво ужасни,
мъглата се вдига. Какво не е ясно?
…
Мъчително влюбване. Ала защо ли
двамата с тебе – безлисти тополи
тръпнем от вятъра, който ни свежда,
слушаме лошото – то ни нарежда
вече да спираме още да искаме,
да се научим плача да потискаме,
да се страхуваме в дългите нощи,
да премълчаваме – трябва ли още
да се задават горчиви въпроси,
взор да отваряме, който да проси
топло да дойде – а кой е отсреща?
И затова ли внезапно ни среща
мъчително влюбване – за да изпита
как сме със чашата… вече изпита…
…
Пред мен са две тополи.
Душата ми е молив.
Душата ми е пролив
през две тополи.
Голямата топола;
Гиганта д-р. Толев.
до синкава тополка..
Сияние и болка.
Една тополка и топол.
Една тополка с ореол
запушва раната със сол.
И няма маса, няма стол.
* * *
Какво е синкава тополка
без вино и пържолка.
Без бяла маса, стол,
и чаша алкохол.
Какво са няколко куплета
без водка и мезета..
Какво са рима и куплети
Без свински пържолети.
Какво са две тополи
Без вино и пържоли…
Изсъхнал дънер е поета
без дюнер и мезета..
Душата ми е риванол.
Какво е без листа топол?
Какво е стих без чер пипер..
без черно вино с бял миндер..
* * *
Душата ми се моли
за рими и глаголи…
Душата ми се моли
за вино и пържоли…
Душата ми се моли…
Направо ми късаш сърцето, Митко!
Прекрасна Мария!!!