Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат.
Какво ли да отбележа за целия минат път –
във всичко успях да сбъркам и времето отлетя,
посрещах-изпращах щъркели, нагледах се на цветя,
в целувки потъвах, сричах, загубвах си мисълта,
мъжете ми ме обичаха, споделяха с мен солта,
ронливите летни облаци, достъпните небеса.
и точно такава болка, каквато ще понеса…
Тъгата ми няма име, страхът ми е без адрес.
Не знам до къде съм стигнала, не зная къде съм днес.
Понеча ли да говоря, е само тъга и шум.
Очите ми са затворени. Смехът – със едно наум.
Награда и изпитание, присъда или лъжа –
вглъбено и във мълчание, без думи, да продължа.
Мария Донева 
Прекрасноооооо……..
Много е хубаво!
Рой светулки – отминали мигове –
вятър яростен бясно отвея…
Майко, все по-трудно живея
и все по-лесно пиша стихове.
На 27 април 2016 г., 1:30, „Мария Донева“
написа:
> Мария posted: “ Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат. Какво да си
> отбележа за целия минат път – във всичко успях да сбъркам и времето отлетя,
> посрещах-изпращах щъркели, нагледах се на цветя, в целувки потъвах, сричах,
> загубвах си мисълта, мъжете ми ме об“
>