И сега?

 

Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат.
Какво ли да отбележа за целия минат път –
във всичко успях да сбъркам и времето отлетя,
посрещах-изпращах щъркели, нагледах се на цветя,
в целувки потъвах, сричах, загубвах си мисълта,
мъжете ми ме обичаха, споделяха с мен солта,
ронливите летни облаци, достъпните небеса.
и точно такава болка, каквато ще понеса…
Тъгата ми няма име, страхът ми е без адрес.
Не знам до къде съм стигнала, не зная къде съм днес.
Понеча ли да говоря, е само тъга и шум.
Очите ми са затворени. Смехът – със едно наум.
Награда и изпитание, присъда или лъжа –
вглъбено и във мълчание, без думи, да продължа.

 

 

 

3 thoughts on “И сега?

  1. Рой светулки – отминали мигове –
    вятър яростен бясно отвея…
    Майко, все по-трудно живея
    и все по-лесно пиша стихове.

    На 27 април 2016 г., 1:30, „Мария Донева“
    написа:

    > Мария posted: “ Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат. Какво да си
    > отбележа за целия минат път – във всичко успях да сбъркам и времето отлетя,
    > посрещах-изпращах щъркели, нагледах се на цветя, в целувки потъвах, сричах,
    > загубвах си мисълта, мъжете ми ме об“
    >

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s