Край стадо къщи…

Край стадо къщи – стадо крави.
Нощта е близо, но се бави.
Под хлътналите керемиди
какво прозорчето ще види –
немито, старо, запердено?
Полето диша уморено.
Преживят къщите тъгата.
Стените ги боли снагата.
Пристъпват. Скланят се. Приклякат.
Щурците сънено тиктакат.
Минават цигански каруци.
Кривят се снимките на внуци
до пукнатото огледало.
Отдавна времето е спряло.
Звездите необрани капят
и страхове ръмжат и хапят.
Растат дърветата. Тревата.
Във паметта расте мъглата.
Смъртта е близо, но се бави.
Край стадо къщи – стадо крави.

3 thoughts on “Край стадо къщи…

  1. Такава тъга, Мария. и тези подробвости – снимките, пъхнати в рамката на старото огледало с подвити от времето краища. Нощта е близо, а не идва. Всички са вече отвъд, а те са още тук. Докога, Господи?

  2. Мария,

    Това стихотворение и „Баба вари сладко от спомени“ ме потресоха с дълбоката си и толкова близка на сърцето ми носталгия! Бих искал да Ви изпратя нещо по темата на пощенски адрес или емайл, ако това е възможно.

    Дерзайте! Бъдещето ни ще е светло, ако по-често се просълзяваме за „онази“ България.

    Любомир

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s