Перспектива

Дете със меки, влажни пръсти
е подредило покрай влака
коли, като калинки пъстри,
на прелеза които чакат.

Магаре сиво, с бял корем,
и второ, този път – кафяво.
Под облаци от млечен крем –
до стадо къщи – стадо крави.

Чупливи, лекички – перце,
подпрени, за да бъдат прави,
две баби с трепкащи ръце,
които лютеница правят.

И като истински пътува
там влакът, отминава вече.
А аз в едно купе кротувам –
сънливо истинско човече.

4 thoughts on “Перспектива

  1. На облаците ще говоря
    къде остана моя сън?
    Не дваж ,хиляда ще повторя
    отиде той при теб навън.
    Не лютеници, не калинки,
    така цветя и песни и звънци
    открадна ти навек в картинки
    с тез хубави ,тъгуващи очи.

  2. Сънят цветята изпотъпка,
    на ореха се покатери.
    По покрива остави стъпки.
    Пролука някаква намери,

    последва мравешка пътека,
    тих паяк стълбичка му спусна.
    В леглото мушна се полека.
    Една целувка (много вкусна)

    ми носеше, и ми я даде.
    И във косата ми подиша.
    И няколко милувки гладни…
    но няма тук за тях да пиша.
    🙂

  3. Pingback: Край стадо къщи… | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s