Така е просто, просто е така –
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно на някъде отивате.
Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.
Мария Донева
Мария Донева 
като паяжинка в октомврийско слънчево петно 🙂
хубаво :)))
Паяжината има изключителна здравина-доказано е .
Определено! За пример – стоманена нишка е с по-малка сила на издържливост на опън в сравнение с нишка-паяжина със същата дебелина.
Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Може да се драска с нокът. Поради голямата си пластичност може да се изтегля на много тънка жичка или фолио. Един грам злато се изтегля на жичка, дълга 3 km. Златното фолио може да е дебело 0,0001 mm. Това фолио пропуска светлина, със зеленикав цвят.
ех, че хубаво!
Това е едно от най-знаковите ти стихотворения, според мен. Нищо че изглежда кратко и непретенциозно някак си. В това му е чара и магията, както и на всичките ти стихове. Просто е така, но е е никак просто. :-)))
Благодаря!