В сърцето ти витаят божества
и навестяват старите олтари.
Във чашите отекват тържества,
каквито никога не се повтарят.
През входове и сводове, отвъд
извивките на падналата памет,
замръкналите божества вървят
и сенките ги плашат и ги мамят.
И като санитар кръвта снове
и носи слухове за чувства нови
на плахите сиротни богове
на миналите-свършени любови.
Мария Донева 
Много хубаво стихотворение. Домиля ми за тези богове.
Това е най-многото, на което биха могли да се надяват.
Кой знае.
И все пак предпочитам тези плахи и сиротни богове пред другите. По-реалистично е.
Абе не знам дали е реалистично, но ги харесвам. Толкоз.
Сега не ги харесвам.