тихо

 

 

Хайде да излезем на открито.
Лятото на тишина е щедро.
Изветрява чаят от липите.
Виж светулките какви са едри.

Всяка сянка има двойно дъно,
с по една звезда, наум прибрана.
В тази тишина ако потънем,
само два щуреца ще останат.

Нещо хубаво градът сънува
и изглежда мирен и вълшебен.
Помогни ми да си дотъгувам.
И прощавай, че не е за тебе.

 

 

5 thoughts on “тихо

  1. ЗИМНО ЩУРЧЕ

    МАЛКОТО ЩУРЧЕ В ПОЛЕТО
    ЗЪЗНЕ ГЛАДНО, ЗЪЗНЕ КЛЕТО:
    СВИТО ДО САМОТНА ТРЪНКА,
    НИТО ПЕЕ, НИТО ДРЪНКА.

  2. Не е за мене, знам, не е за мене…
    Но ти си прелестна, когато си тъгуваш!
    Приседнал тук до теб, в такова време…
    А ти прости, че аз ти се любувам.

  3. Reblogged this on Пóмисли от Ронии коментирано:
    В такава нощ да се обичаме.
    Луната – в пълнота изгряла,
    щурци – запяли идилично,
    хората, градът – заспали…

    В такава нощ да се откриваме
    с ръце от нежност натежали,
    с устните да се изпиваме,
    телата да горят в желание…

    В такава нощ да разгадаваме
    душите скрити, непрепбродени
    чрез изповед недоизказана
    или със пръсти разревожени…

    Да разговаряме, измисляме
    неща със думи неизричани.
    За да усетим, че сме истински,
    в такава нощ да се обичме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s