Хайде да излезем на открито.
Лятото на тишина е щедро.
Изветрява чаят от липите.
Виж светулките какви са едри.
Всяка сянка има двойно дъно,
с по една звезда, наум прибрана.
В тази тишина ако потънем,
само два щуреца ще останат.
Нещо хубаво градът сънува
и изглежда мирен и вълшебен.
Помогни ми да си дотъгувам.
И прощавай, че не е за тебе.
Мария Донева 
ЗИМНО ЩУРЧЕ
МАЛКОТО ЩУРЧЕ В ПОЛЕТО
ЗЪЗНЕ ГЛАДНО, ЗЪЗНЕ КЛЕТО:
СВИТО ДО САМОТНА ТРЪНКА,
НИТО ПЕЕ, НИТО ДРЪНКА.
Не е за мене, знам, не е за мене…
Но ти си прелестна, когато си тъгуваш!
Приседнал тук до теб, в такова време…
А ти прости, че аз ти се любувам.
Reblogged this on Пóмисли от Ронии коментирано:
В такава нощ да се обичаме.
Луната – в пълнота изгряла,
щурци – запяли идилично,
хората, градът – заспали…
В такава нощ да се откриваме
с ръце от нежност натежали,
с устните да се изпиваме,
телата да горят в желание…
В такава нощ да разгадаваме
душите скрити, непрепбродени
чрез изповед недоизказана
или със пръсти разревожени…
Да разговаряме, измисляме
неща със думи неизричани.
За да усетим, че сме истински,
в такава нощ да се обичме.
направо сърцето ми стисна ))
❤