Съдбата на човека

Беше им писано да са чорапи.
Денем да топлят детските лапи,

нощем да спят във праха под леглата.
Само че те надхитриха Съдбата.

Станаха кукли. Накратко – куклясаха.
Ших ги, ръцете ми чак каталясаха.

Боцках с игла – даже с мигла не мигаха.
Те във света на игрите пристигаха

и за да дойдат тук – всичко търпяха.
Аз им помогнах, но те пожелаха

вместо чорапи да станат човечета.
Сторихме нужното, ето ги вече. Та

исках да кажа – в реда на нещата
е да не се примириш със Съдбата,

и до сега да не си бил човече, но
то да не стане, каквото е речено,

да си бил гадче, например, орисано,
пък да не стане, каквото е писано.

4 thoughts on “Съдбата на човека

  1. Ихх! Човечета!

    Кукли за двама, кукли самички,
    кукли за хлапета, кукли за всички –

    с шапки, усмивки, изцяло наперени,
    с явно присъствие, самоуверени,

    и със ръчичките, мушнати в джобчета,
    с тези носленца почти като копчета,

    как са разкошно, безбожно нашарени,
    радостни, ведри, от празник заварени –

    их, погледни ги, виж им очичките
    хитри и дръзки, но са добрички те –

    пухкави, меки и обли човечета,
    ти ги създаде и сетне нарече, та

    с тези усмивчици, с тези оченца
    да ни направят – какво пък, детенца –

    за да сме весели, топли, не-лоши,
    малка Козета, малък Гаврош и

    в тази си битност да влезем в нещата,
    някак по-свестни сред бройките в щата.

    .
    🙂

  2. Прекрасно! Прехласно!!
    Думите нещо май… пак са Ви споходили… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s