В моя сухоземен град
вихри се един пират.
Едноок, накуцва с крак –
страшен черен котарак.
Без стопанин и настойник,
скандалджия и побойник,
търси жертва да нападне,
нещо вкусно да открадне.
Чак до третия етаж
качва се на абордаж.
Сред море от аромати
на кюфтета и салати
Мърко плюе на закона,
Мърко дебне от балкона.
Похищава без да чака
риба-тон, салам и мляко.
А когато спи на припек
и потрепват му ушите,
то това е ясен знак –
скоро ще нападне пак.
Мария Донева 
*Мърко ли е мойто име!?*
*Мъррр.*
*Да нападна ли?! Мързи ме…*
*Хъррр…*
Иххх!
В общи линии, нещата стоят така:
В този сухоземен град –
представи си, зъл пират
как злотворства и вилнее,
той суров е, той умее
да надушва свойта плячка,
схватката му е играчка
и изобщо не му пука
че бил някому суджука,
що отмъква за обед!
Той е дал свиреп обет –
да превзема и ошета
пет етажа, шест мазета –
денем, но по-често в мрак,
щото той е котарак,
ще рече, че зъл е хищник,
жал и съвест са излишни,
но … и той си има слабост!
Цял изтръпнува от радост
щом насреща му – писанка!
И е влюбен, и е сянка,
и гальовно казва: мяууу!
Их че бил гальовник! Ауу!
.
🙂
такива са, такива са тия твари проклети! 🙂