Щастието е чаша чай с теб

Точно тази книга ми трябваше.
Тези дни са ми за почивка. Както каза кака, паднах на меко – изпратих Иво, но веднага след това за утеха дойдох на гости в Гърция.
Слънчево и меко време, прекрасна гледка от всички прозорци (обаче фотоапаратът ми издъхна). Кротувам. В крайна сметка, домът е там, където имаме интернет, така че мога да ви видя, да си пишем, да ви поканя на премиерата в София (за нея ще кажа специално и отделно).
Няколко дни прекарах в плетене – ръцете пълни, мислите хвърчащи.

Оплетох един шал, втория – почти, ще го довърша в Стара Загора, защото там имам още от същата червено-жълта грифиндорска прежда за ресните. Уших това-онова.
Изчаках да ми се дочете, ама много, да поогладнея така малко.
Не знам нищо по-хедонистично от въздържанието!
И при тези условия и обстоятелства най-после отворих „Щастието е чаша чай с теб”, написана от Мамен Санчес и преведена от испански от Ивинела Самуилова. Препоръчана ми от момичетата от Хеликон – Стара Загора, и най-вече от Таня.

stastieto_e_chsha_chai_s_teb_hrmА, да. За книгата.
Много ми хареса. Нали с това започнах – точно тази книга ми трябваше. С пестеливо четене – с бавене, спиране и почивки – я прочетох за един ден. Аз не съм читател-спринтьор. Честно казано, когато някой вземе да се хвали, че за два дни е прочел осем книги, представям си, че главата му е кофа за боклук, в която тия книги падат и пропадат, и изпитвам лека погнуса при мисълта, че такъв човек може да прочете и някоя от моите книги.
Но „Щастието” е 1. много увлекателна и приятна за четене и 2. отпечатана с доста едри букви и рехавичко. Номер 2 е за хубаво, защото може да се случи да четете книгата на плажа или във влак, ако БДЖ не се спомине, да не дава Господ, и ще виждате буквите и в полусън, с премрежени очи, през тъмните очила или обляни в блясъка на слънчицето топло и искрите, които прехвърчат от всяка мъничка вълничка, която се гали в краката ви.
Таня точно така ми каза – че героините са много добре описани, всяка с характера си и всичките са много симпатични. Аз ще добавя – и героите. Типични, мили, уютни, създаващи настроение, будещи съчувствие и да, желание да ги познавам, да работя с тях, в смешната редакция…
Испания е описана по такъв начин, че не може да не ти се прииска да я видиш наживо. Светлината, ароматите, хората. Приятелствата. Положена до британския стил, студенина и сдържаност, цялата жизненост, огън и да, цигания на Испания избухва с радостен трясък и звън на китари, о, чиста радост, о, тапас и ледено студена бира!
Приятелство и любов, това е общото усещане, което ме обгръщаше на всяка страница. Като добавим и факта, че става дума за книги, неизвестни ръкописи от велики писатели, издателски бизнес и редки порнографски издания… Кой би могъл да устои на тази книга? Може и да има такива хора, но аз с такива хора не дружа.
В този роман всички са красиви, има няколко по-едрички дами и господа, но и те са мили и привлекателни, дори лошият Барбоса и красив по своя своднически начин.
Не си мислете, че става дума за някаква безпроблемна лиготия. Образите затова са толкова жизнени и живи, защото битките, които водят, са истински и дълбоки, често безнадеждни – самота, липса на перспективи, неразбирателства, насилие, безработица… Точно така става в живота – например един копнее за детенце, друг има три деца и едва смогва да ги отгледа, трети дори се е отказал да мечтае, и всичко това едновременно, и трябва да се живее заедно и всеки да се справи. А когато имаш приятели да те подкрепят, как животът става не просто поносим, а радостен и сладък…
Много се забавлявах и се смях, точно от такова изобилие от хубости имах нужда.
Корицата е много подходяща – малко леко въз-ярка, и този чайник ми се струва несъразмерно голям (или прозорчето е малко и стаята тъне във вечен мрак? – ама пък сигурно и стените са дебели и в тази стаичка е хладно лете и топло зиме – и чайникът е лъскав и приятен на пипане – и ако щастието е чаша чай, НЕКА ИМА МНОГО ЧАЙ!)
На финала има няколко сватби и няколко възродени брака, справедливост, бъдеще, пари, щастие, близнаци и любов. Честно казано, книгата нямаше да загуби, ако някоя и друга страница бяха съкратени, защото по едно време ми писна от описания на обувки със средно висок ток и кристални подноси. Минах ги по диагонал и не можах добре да разбера как се стигна до разтърсващия оргазъм на свекървата при вида на призрака на Толкин, от който на другия ден гостите на сватбата… Няма да ви кажа какво, прочетете си сами! 🙂
Чудна книга. За зима, за лято и за някой път, когато човек е уморен и иска да му просветне на сърцето.

3 thoughts on “Щастието е чаша чай с теб

  1. З*наеш ли, Мария, хубаво е човек да напише хубава книга, но още по-хубаво е
    ти да я прочетеш и ти да я коментираш! Много, ама много е приятно да чета
    твоя коментар! Даже стигам дотам, че се двоумя: да прочета ли книгата, да
    не я ли прочета… *

  2. Pingback: “Щастието е чаша чай с теб” – Мамен Санчес | През прозореца

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s