Имам какво да кажа за БДЖ

Макар че не разбирам нито от политика, нито от икономика.
От години крещя, или мълча обидено и си представям, че това е начин да си спася достойнството, или гласувам, или не гласувам.
Има толкова далавери и тайни, които аз не знам, и човешки съдби, и история, и технология, и традиции, и пари, събрани в темата БДЖ, че не би трябвало да отронвам нито сричка.
Но толкова много съм пътувала с влакове. И съм се разболявала от студа, и съм била на ръба на топлинен удар от жегата. Чакала съм с часове заради закъснения. Била съм благодарна за човещината на кондукторите, или пък съм отклонявала неприлични предложения. Стигала съм до най-топли и любими приятели. Прибирала съм се у дома. Плакала съм си тихичко в купето след тежка раздяла. Яла съм и са ме черпили, и съм черпила. Шила съм играчки и съм ги продавала, и съм ги подарявала във влака. Заспивала съм с чувството за пълна безопасност и съм се събуждала със скок от паника, че съм си пропуснала гарата.
Железниците са български и държавни, а аз съм българка и съм български поданик.
Искам да кажа, тия влакове са моите влакове.
Гледам как една гаричка като тази в Пазарджик с месеци и месеци не можем да ремонтираме. Не да построим, да ремонтираме. През 21 век, с всичките технологии, машини, нови материали и в рамките на Европейския съюз.
Едни пикливи няколко десетки километра между Нова Загора и Ямбол ги ремонтираме с години.
Цялата железопътна мрежа, цялата железопътна система е построена след Освобождението, нали така? И след Девети септември – една голяма част от нея?
Нашите майки и татковци, специалистите, трудоваците, затворниците, бригадирите, войниците, бомбаджиите в планината, инженерите, майсторите на релси и траверси са положили този път през цяла България.
БДЖ ми е наследство.
Безразсъдно съсипваме нещо, което не ни е по силите да създадем, нито дори да поправим частичка от него.
Ако започна да давам примери колко е зле тази фирма, ще разкажа половин абсурден роман. Аз, със скромния си личен опит. Еми няма начин случайно да има толкова абсурди, глупости и простотии в рамките на една фирма.
Мисля, че нарочно зли хора съсипват моето БДЖ, за да спечелят много пари. Нямам дори идея кои хора и колко пари. Само виждам и казвам.
Не че думите ми имат значение.
Но не е правилно и не е справедливо. България има нужда от своите влакове и тези, които нарочно, злоумишлено съсипват БДЖ, са престъпници и вредят на всеки от нас лично.
Пред очите ни.
Пред нашите виждащи, безпомощни очи.

19 thoughts on “Имам какво да кажа за БДЖ

  1. Радвам се ,че имаш мнение и го уважавам 🙂
    Мнението ти има значение, когато е в интернет, щото се вижда и може да бъде подкрепено.
    Не виждам причина да бъде спряно, но виждам много около 60 причина хората които го ръководят в момента да бъдат заменени, тъй като не дават решения за на проблемите.

    Не трябва да се драматизира, толкова ,а по-скоро да се направи това което е редно.

    Пример:
    Ако Microsoft бяха в това положение, веднага CEO-то щеше да отнесе всичко и да се назначи нов.Това му е работата и като не я върши отлично може някой друг да го прави.Незаминими няма …

    Бдж е създадено преди освободжението:)

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

  2. Ех, Мария!

    Правилно си го казала – макар и неволно: „български поданик”…
    А си гражданин, както и аз, както и всички, четящи това, мама му стара!…
    До там ли я докарахме – с поданство да се значим, поданици да ни считат и както поданику мяза – тихо да роптаем и мълком да преглъщаме…
    Ако ще е така – и аз поданици санким имам – котки имам, три или четири броя, но то не е важно колко са, защото все са поданици…
    Отблизо погледнато, с нос в разчети, таблици, експертни оценки и анализи забоден – нищо се не смисля относно железниците…
    Впрочем, за каквото и да пише там – все за пари реч иде… Парите са важни… парите и пак парите…
    И от такива писания личи – даже без да ги чета вече знам – че не е влакът рентабилно нещо и поради това трябва да бъде посечен…
    Ама че разни там лелки, чичовци, шугави ученичета, простодушни селяни – от тези които правят хляб да има и мляко, и яйца да има, че да ядат чиновниците… и некви, представи си, поетески роптаели били – то не е важно изобще, влакът е нерентабилен и толкоз … Премахваме го!…
    Ала и отдалече поглед можем да хвърлим, отвисоко! От там, където птиците летят и правят сезоните, и подканят слънчице да дойде, и облаците подире викат с песните си – защото ако не са птиците, каква полза от годишни сезони, климат, пролет или лято, и прочие прелести?…
    От малък съм си мислел, че в природата нещата все около птиците се въртят и всичко, що става надолу – все на птиците иска да угоди, хем с радост да услужи, а не насила и с лоши мисли, сякаш е поданик…
    И вятърът на птиците помага да летят, а иначе вятърът е нерентабилен, знае се…
    И дъжд идва да ги пои – а дъжд сам по себе си, без птици някак безсмислен става…
    И дърветата заради птиците растат – зер, къде иначе ще кацат те да си починат?…
    И храстите, и тревичките, и цветята – обграждат дърветата, излишния дъжд изпиват и на вятъра весело помахват стръкчета – ще рече, всичката природа, цялата налична флора и фауна, та и моите котки барабар с нея – все около птиците се въртят, та да получат смисъл за себе си – за какво аджеба ги има и кому от полза са…
    Защото всички знаем, че малкото бръмбарче ако пита баща си – какъв е смисълът на бръмбарския живот, таткото бръмбар ще рече – еми синко, ние тук тор правим – та да никнат дръвчета, а те плод ще дадат – за да има за птичките храна!
    И на бръмбарчето му става ясно, и се варди да не бъде преждевременно клъвнато и се труди да успее повече тор да произведе, щото птиците… нали татко така каза…
    Та от бръмбарчето – към железниците.
    Ако отгоре погледнем, от птичи поглед – така му казват хората, от толкова високо, че анализите и сметките губят смисъл и там пари не съществуват, веднага ще забележим колко са важни железниците!
    Те свързват!
    Свързват – в транспортен смисъл хората, което май днес не е вече толкова важно.
    Но покрай транспорта, железниците са което дава на хората усет за стабилност и сигурност! Свързат мислите с чувствата!
    Дават на хората усет за мощ, усет за онова величаво нещо, което ни е извлекло от неандерталските пещери и ни е довело в трескавото „днес”, в което, покрай мискинлиците куп хубави неща има.
    Железниците са символ на технологичния процес – превърнал чрез труд човешкото желание в упоителния химн на успеха, знак са за величието на биологичния ни вид!
    В този ред на мисли, железниците се родеят с птиците – защото птиците рентабилност не търсят, те просто летят и това им е най-хубавото! И най-важното!

    .:)

  3. Успокой се. Това са влакове, не са произведения на изкуството или културна традиция. Просто метод за транспорт. Ако се окаже, че съществуват по-удобни, евтини и/или бързи начини да отидем от точка А до точка Б, ще ги използваме по-често. Ако някой от тях е по-добър във всички аспекти от БДЖ, няма да се купува и 1 билет.

    Това е. Няма някаква абстрактна абсолютна стойност която влаковете притежават, имат само стойност доколкото са полезен инструмент. Следователно няма и защо да се превъзнасяш за хубавите спомени които си имала във влаковете.

    Такива емоционални аргументи са добри ако искаш да се почувстваш онеправдана и да обвиниш тея нематериални „лоши хора“ за злините в света. Фактите са че БДЖ са управлявани отвратително и губят пари от много време. Дали въпреки това си струва да се рефинансират, или да се приватизират, или въобще да се оставят на самотек докато банкрутират, ще го решат инжинери, икономисти и политици, на които това им е работата.

    • Обожавам непознати да ме заговарят на ти и да ми казват да се успокоя.
      В деня, в който мога да се телепортирам, няма да помисля нито за влак, нито за самолет, нито за асансьор. Този ден засега не е дошъл, и темата изобщо не е тази.
      Имам колкото хубави, толкова и неприятни спомени с влакове.Не се превъзнасям, говоря за това, че едно готово направено нещо злонамерено се разваля и това не ми е безразлично.
      Последните ти две изречения са това, което казвам и аз, разбира се – с моите думи, а не по твоя безспорно единствено правилен и неповторим начин, но какво да се прави – никой не е съвършен.
      Та какво искаше да ми кажеш?

  4. това е интернет, не ти дължа нито учтива форма на обръщение, нито съгласие. Тезата ми е доста елементарна, няма носталгичната стойност и обективната стойност на влаковете.

    Тази красноречива стена от текст която си написала е абсолютно неинформативна и служи само да те накара да се чувстваш добре.

    Светът се променя, железниците умират, и това не не е нито добро, нито лошо, и не заслужава сълзливи излияния за преживелиците ти във влаковете.

    • Истина е, че се старая да правя нещата така, че да се чувствам добре, а също и хората около мен – разкрита съм!
      Както и да е, диалогът ни има неприятен тон и много се радвам, че приключи.

    • Армсмастер:

      Не даваш по-информативен пост от „Тази красноречива стена“
      Мария е изразила мнение за разлика от теб.

      На едни им движи бизнеса, други им припомня миналото,а някои дори може и да нямат алтернатива за предвижване от точка А до Б.

      „“““Дали въпреки това си струва да се рефинансират, или да се приватизират, или въобще да се оставят на самотек докато банкрутират, ще го решат инжинери, икономисти и политици, на които това им е работата.““““

      Това, че „така или иначе друг ще решава вместо теб“ не те спира да проявиш чувство за гражданска позиция: За/Против.

      Иии се опасявам,че ако утре решат и държавните болници да закрият, щото отново някой бакалавър по де-логика ги управлява, голям брой от гражданите (не сме кралство зада сме поданици), отново няма да изразят позицията си.

      Поне това може да се промени.Тези които НЕ искат/могат/желаят, най-добре да запазят чувството на вина за себе си,че стоят безочастни !

      • Благодаря!
        Грешките рядко са случайни – повечето са от незнание, а останалите са дълбоко в същността си верни. Докато си траем, преглъщаме и не реагираме на значими неща, сме поданици.
        Но аз наистина нагазих в територии, които не разбирам. Компетентността ми е на прагматично и лично ниво, и затова аргументите ми са такива.
        От вчера нещо ми заседна в мислите като кост в гърлото. Ако човек е любезен само когато дължи любезност, той не е любезен човек, а друго.

  5. Миналата година попътувах повече из Европа и се повозих на тамошни влакове: Швеция / Норвегия, Словакия / Австрия, Англия / Уелс. Еми не, не останах с усещането железниците да умират.

    За сметка на това имах усещане за точни разписания, за ясни и интуитивни указания на пероните и спирките, за гъвкави схеми на билетите (купуваш билет за дестинация и ден, но не и за точен час), за комфорт и сигурност, за възпитани служители (които не ти мърморят, когато искаш да си смениш билета), за спазване на правилата (когато сбъркаш и седнеш във вагона за собственици на домашни любимци е правилно да те изгонят оттам 🙂 ), за бърз и безплатен, макар и ограничен интернет.

    И не на последно място, чувството им за хумор: „Извиняваме се, но в името на Вашата безопасност, този подлез се охранява със CCTV. Ето тук можете да се оплезите на камерата“ или „Моля, не изхвърляйте тук своите санитарни отпадъци, превръзки, дъвки, мобилни телефони, неплатени сметки, нежелана поща, пуловера на бившия, мечти, надежди и златни рибки“ – надписи в Уелс.

    Не звучи като да се запътили да мрат.

  6. Преди години работех в гр.Съединение,Пловдивско(бившето Голямо Конаре).Първите години линията(Пловдив-Панагюрище) се обслужваше от счупени вагони и локомотиви.Що студ се е брало.Един ден си останахме насред полето,та се връщах няколко килиметра в Съединение.Още помня яките попържни на един от спътниците.Този влак беше с малко пътници,а в много случаи съм пътувал сам с вечерния влак за Пловдив.Страхотно усещане е да видиш на прелеза как те чакат десетки коли и те обслужва ж.п. бригада от 4 -5 души.В къщи казвах :Горбачов плява да яде.Щот аз си имам личен влак.
    В един момент обаче някой по върховете направи далавера и докараха новете мотриси „Сименс“И рязко изведнъж влака взе да се препълва.Често сутринта след 12-часова нощна смяна стоях прав и спях като кон.Много просто-влака беше по-евтин,имаше карти,беше добре отоплен и т.н.
    От тук-там чувам,че на много места пътническия ж.п. транспорт се субсидира.Щото е масов,щото превозва много пътници с относително много малко гориво,А може би и щото имаме обезлюдени райони и искаме да имат шанс като остане що -годе превоз към тях.И инфраструктурата е налична..Или вилни и курортни райони,които да има възможност да се посещават масово и евтино.Или да се малко поне намали бръмченето на отровните трошки.И т.н.
    Сигурно има и др. аргументи „за“ и вероятно още повече „против“.Мечтая си например на гарата в града,където живея да се появи да речем съобщение,че на си някаква дата ще се яви достатъчно отговорен и високопоставен служител на БДЖ(те имат много готини униформи и са чистички-не като „горилите“ от поддръжката) и ще обясни на гражданите(а защо не и на селяните )какви точно са основонията за спиране или намаляване на броя на влаковете.Със цифри,поне най-основните.И да ангажира Транспортното министерство и лично Министъра и Премиера,че носят отговорност за тези данни.И ако някакво досадно гражданско сдружение започне да пищи,то лицето началник да му укаже къде точно може да види подробни и обосновени разчети,подписани от съответните експерти и от Министъра.Или къде са публикувани тези разчети.“Мечтател безумен,образ невъзможен!“-тва дедо Вазов го е казал за Раковски..Мъ аз къде Раковски…

  7. Тва горе „Тигърът на седемте мазета“ много ми хареса.Явно имам много гнъсен вкус към шегите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s