Дете

 

По-крехък даже от преди.
По-тъничък и от тревичка.
От тялото ми се роди.
А днес е по-голям от всичко.

И моето сърце кънти.
На ум детето си прегръщам.
Сърце, не се страхувай ти.
На този свят сме си във къщи.

6 thoughts on “Дете

  1. Този стих е от тези, дето трябва да си ги бодне човек с карфичка на видно място и да си ги чете като му е тъмно и объркано.

  2. Сърце, не се страхувай ти.
    На този свят сме си във къщи“
    най-себеутрвърждаващото нещо, което съм чела напоследък)) това стихотворение го чета на детето в мене си

  3. Браво, браво … !!! Просто красиво и истинско…. !!! След такива стихове … миг мълчание и … благодарност!

Оставяне на отзив за Мария Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s