По-крехък даже от преди.
По-тъничък и от тревичка.
От тялото ми се роди.
А днес е по-голям от всичко.
И моето сърце кънти.
На ум детето си прегръщам.
Сърце, не се страхувай ти.
На този свят сме си във къщи.
Мария Донева
По-крехък даже от преди.
По-тъничък и от тревичка.
От тялото ми се роди.
А днес е по-голям от всичко.
И моето сърце кънти.
На ум детето си прегръщам.
Сърце, не се страхувай ти.
На този свят сме си във къщи.
Мария Донева 
Този стих е от тези, дето трябва да си ги бодне човек с карфичка на видно място и да си ги чете като му е тъмно и объркано.
за да види, че има и по-лошо :))))
Сърце, не се страхувай ти.
На този свят сме си във къщи“
най-себеутрвърждаващото нещо, което съм чела напоследък)) това стихотворение го чета на детето в мене си
аз наистина така мисля
но това важи почти за всичко, което съм написала
например за финала на това не съм убедена в момента: https://mdoneva.com/2011/09/07/znamkakvopravia/
Браво, браво … !!! Просто красиво и истинско…. !!! След такива стихове … миг мълчание и … благодарност!
най-хубавото нещо на света е да имаш детенце
нищо, че е страшно